Димен ловен барут
Димният (черният) барут, както казахме, представлява механична смес, съставена от следните компоненти: калиева селитра 78%, дървен ретортен въглен 12% и сяра 10%. Селитрата отделя необходимия за горенето на въглена кислород и азот, способствуващ за увеличаване обема на газовете. Сярата служи за съединяване на калиевата селитра с въглена и съдействува за ускореното им изгаряне. Дървените ретортни въглища се получават при суха дестилация на дърва в затворено пространство при 300° температура. За получаването на такива въглища, предназначени за производство на димен барут, се използува дървесината на крехки несмолисти дървесни видове: липа, върба, смрадлика и др. Със смрадликов въглен се прави най-висококачественият димен ловен барут. Начинът на изработването на барута е сравнително лесен. Чрез размесване на отделните компоненти се получава еднородна маса, която се пресува в отделни зрънца. Тези зрънца се графитират чрез валяне в барабан, за да бъдат предпазени от навлажняване и за да им се придаде блестящ черен цвят. От особено значение е по повърхността на зрънцата да няма бял налеп от селитра или жълти петна от сяра. В противен случай барутът е дефектен. Въпросните петна трябва да не се забелязват даже и с въоръжено око.
В нашата страна съгласно действуващите държавни стандарти ловният димен барут се произвежда в три различни качества:| едрозърнест, | който се означава с буквите | ЕЗ |
| ситнозърнест | СЗ | |
| дребнозъриест | ДЗ |
Заслужава да се отбележи, че едрозърнестият ловен димен барут оказва групиращо въздействие на снаряда вследствие на сравнително по-бавното си изгаряне в патронника на цевта и сравнително по-ниското си налягане. Поради това той е предпочитан барут за снарядяване на патрони за едър дивеч. Дребнозърнестият барут действува обратно. Той разсейва снаряда вследствие на по-бързото си изгаряне и съответно на високото си налягане. Поради тези причини той се предпочита при снарядяване на патрони за дребен пернат дивеч. При изгарянето си димният ловен барут развива около 2200- 2300° температура, като се отделят 42.5% газообразни тела и 57.5% твърди тела (нагар). Балистичната му характеристика се обуславя от високото налягане на газовете върху вътрешната повърхност на цевите — от 300 до 450 kg/cm2- и сравнително ниска начална скорост -- около 250 m/s. Като се има пред вид, че за сполучливото поразяване на дивеча на разстояние 35 м е необходима минимална скорост на снаряда — около 200 m/s, ясно е, че не винаги изстрелът ще бъде сполучлив, особено на по-големи разстояния. Недостатък на този вид ловен барут е, че веднъж навлажнен, губи качествата си. Оставя много нагар по цевите на пушката. Дава силен гръм и откат. Най-лошото е, че след изстрела се появява много гъст дим, през който често е невъзможно да се види реаултатът от стрелбата. Това е особено характерно при влажно и мъгливо време. Положителните качества на димния барут са безспорни. При изгарянето му от селитрата се отделя сернист калий, който размеква нагара по вътрешната полирана повърхност на цевите и спира корозионния процес на стоманата. Същевременно способствъва за по-лесното почистване на цевите. Изолиран от атмосферните влияния, той може да престои столетия, без да загуби качествата си. Цената на димния барут е съвсем ниска. У нас той се използува в съвсем ограничени количества за снарядяване на ловни патрони. След излизане от употреба на всички стари ловни пушки той ще се окаже излишен.
