Снарядяване на патрони

Снарядяването на патрони от някои ловци се смята за скучно занимание. За повечето от тях обаче това е едно приятно прекарано време и удоволствие. За да си приготвим висококачествени патрони в домашни условия, необходимо е да имаме под ръка необходимите за целта прибори и боеприпаси. Необходимо е също така да се определи подходящо работно място, обикновено домашната маса, а също така и спокойствие.

Фиг. 64. Прибор за капсулиране и декапсулиране

Необходимите прибори за снарядяване на патрони са няколко, на първо място—прибор за демонтиране и монтиране на капсулите. Такива прибори има най-различни. Показаният на фиг.64 е сравнително по-опростен, но достатъчно солиден. Освен това манипулацията с него е съвсем лека. Върху цилиндъра до лоста натикваме стреляната гилза. Внимаваме матричката да опре на капсулата, след което натискаме лоста на прибора върху гилзата. От натиска капсулата излиза от гнездото на гилзата. Надяваме декапсулираната гилза на другия цилиндър, прикрепваме върху капсулното гнездо нова капсула и чрез лоста налягаме върху капсулата, докато тя потъне в гнездото на гилзата. По този начин капсулираме гилзите. При това внимаваме капсулата да отиеде до крайно положение в гнездото си. Да не остане да стърчи над нивото на дъното на гилзата.

Фиг. 65. Везнички

На второ място идват везничките. Те са необходими да претеглим определената доза заряд и снаряд (фиг. 65)

Дозаторът е необходим, за да се отмерва еднообразно дозата барут (фиг. 66). Той трябва да бъде закрепен добре на масата чрез витлото. След като сме измерили необходимата доза барут, изсипваме го внимателно във фуниевидния резервоар на прибора. Оттам барутът попада в спринцовката (цилиндъра, завършващ с буталото). Чрез буталото изтикваме барута до горния възможен предел в тялото на прибора и завинтваме винта, за да не се размести буталото на спринцовката.

Фиг.66. Дозатор

По този начин определяме обемната мярка на заряда. След тези задължителни операции напълваме резервоара с барут и започваме пълненето на гилзите. Това се извършва с повдигане и сваляне на спринцовката. При нормално манипулиране барутът пълни спринцовката и с повдигането й нагоре изсипва съдържанието й в гилзата. Дозаторът се използува и за отмерване и полагане на сачмите в гилзата, ако те са от по-дребните. Тяхната дозировка се определя по същия начин, а така се определя и обемната мярка.

Фиг. 67. Дъска за закрепване на гилзи

Капсулираните и напълнени с барут гилзи се поставят в табло, изработено от дърво (дъска), на която са провъртени с подходящ диаметър, но достатъчен да се поберат гилзите в тях. Този прибор е необходим, за да не позволява прекатурването на пълните гилзи по масата (фиг. 67), Друг прибор е дотиквачът (фиг. 68). Изработва се от твърдо дърво: бряст, дъб, ясен и др. Предназначен е да втикне в гилзата надбурутната капачка, тапата и надсачмената капачка. Изработва се в познатите ни калибри.

Фиг. 68. Дотиквач

Следващият необходим прибор е машинката за загъване но патрона. Тя се изработва в няколко разновидности. На фиг. 69, а е показан един от тях. Той е предназначен за класическото загъване на гилзата с поставяне на надсачмена капачка. При него чрез лоста се притиска патронът към специална матричка, въртяща се с манивела около оста си. От това въртеливо движение дулцето на гилзата се обръща равномерно навътре, образувайки ръб. За загъване на патрони освен показания има и друг прибор, който загъва патрона звездообразно (фиг. 69, б). Звездообразното загъване се извършва с две операции, С първата операция се подгъва гилзата в дулната си част на шест еднакви части по подобие на конус. С втората операция полученият конус се притиска плътно към сачмите, като се създава ръбът на загъването. Някои такива прибори притежават матричка, която чрез въртене образува ръба на патрона.

Фиг. 69. Прибори за загъване на патрони

Калибровач (фиг. 70). Той представлява къс и кух цилиндър, наподобяващ пръстен. Вътрешният му диаметър задължително отговаря на външния на новите гилзи от определен калибър. През пръстена прекарваме старите ползувани вече гилзи, преди да ги употребим повторно за снарядяване на патрони, особено ако са стреляни първоначално с друга пушка. Прекарвайки гилзите през кaлибровача, ние се стремим да доведем диаметъра им към първоначалния. Когато при загъването притиснем по невнимание повече гилзата към въртящата се матричка, сачмите деформират горния край на патрона, образувайки изпъкналости, които пречат на патрона да заеме нормално мястото си в патронника на пушката. В такъв случай също прибягваме до калибровача, за да им се даде нормален диаметър преди да ги използуваме.

Фиг. 70. Калибровач

Калибровачи се изработват във всички познати калибри. Още преди започване на снярядяването трябва да се види дали дължината на гилзите съответствува на дължината на патронника на пушката. Тази дължина може да бъде 65 или 70 mm. Да се установи това положение е особено важно. При стрелба с патрони, снарядени с металически или книжни гилзи, трябва да не се забравя, че съответствието между патронника на пушката и дължината на гилзата е задължително.

Фиг. 71. Изстрел със 70mm гилза в 65mm патронник

Недопустимо е да стреляме патрони, снарядени с гилзи, дълги 70mm, с пушка, чиито патронници са дълги 65mm. При даден изстрел в такъв случай се получава много високо и опасно налягане в цевите на пушката, разсейването на сачмите е много голямо, а барутните газове не се използуват рационално. На фиг. 71 се вижда, че поради дългата гилза преходният конус от патронника към цевта е запълнен от дулото на гилзата. Пътят на газовете е заприщен в даден момент, след което свободно минават между цевта и тапата, навлизат в снаряда и преди последният да излети от цевта, бива разбъркан.

Фиг. 72. Изстрел с патрон, дълъг 65mm в 70mm патронник

В случай че гилзата на патрона е с дължина 65 mm, а патронникът на пушката е 70 mm, не съществува опасност от разрив на цевта, защото нямаме високо налягане. В този случай обаче се получава разсейващ изстрел поради липса на обтурация в цевта. И в този случай барутните газове навлизат в сачмения сноп и го разсейват, както освен това губят придадената им начална скорост още в цевта на пушката, в резултат на това изстрелът е лош (фиг. 72). Едно друго, също така особено важно условие, което трябва задължително да се спазва при снарядяване на патроните, е да се спазва зависимостта между теглото на пушката и това на заряда и снаряда. Нормалното тегло на снаряда трябва да представлява 1/100 част от теглото на пушката, с която ще се стрелят патроните. Теглото на заряда—димен барут—е прието да бъде 1/6 част от теглото на сачмите. Теглото на бездимния барут е около 1/16 част от теглото на снаряда. Последното обаче не бива да се смята за установено, тъй като различните марки, а даже и различните партии бездимен барут имат различна дозировка. Така че при бездимния барут трябва да се съобразяваме задължително с дозировката, напечатана на етикета върху барутната кутия за различните калибри. С увеличаване теглото на барута и намаляване това на сачмите се увеличава пробивната сила на сачмите, но същевременно с това се увеличава и разсейването им. При намаляване теглото на барута и увеличаване теглото на сачмите се получава обратен резултат. Освен увеличаването на заряда и снаряда, неговата твърдост, влиянието на мощността на капсулата, твърдостта и диаметъра на тапите и това на гилзите и налягането на газовете в цевта на пушката диаметърът на гилзите и тапите, както и твърдостта им определено допринасят за повишеното налягане, особено щом едните са в горната, а другите в долната граница на определените размери. Необходимо е да се знае от всеки ловец, че с увеличаване теглото на сачмите с един грам при еднакви други условия, освен че се увеличава налягането, но се намалява скоростта с около 10 m/s. Така че с увеличаването теглото на барута се увеличават скоростта и налягането. Това увеличение обаче не може да бъде произволно, защото ще доведе до скъсването на цевите. Увеличени дозировки само на снаряда или само на заряда не са препоръчителни, тъй като вместо реална полза само скъсяват „живота" на пушката. Само при определени случаи може да се нарушат тези изисквания, например при снаряднване на патрони за спортна стрелба или на такива за едър дивеч. Това увеличение има граници. То не може да бъде по-голямо от 1/1000 от теглото ма пушката. При положение че пушката тежи 3.2 кg, нормалният снаряд трябва да бъде 32g, а усиленият—32+3=35g. Когато снарядяваме патрони за такива случаи с усилен снаряд, за да бъдат те качествени и да поразяват дивеча или летящата паничка, трябва обезателно да увеличим и заряда. Това увеличение също не може да бъде произволно. То се пресмята, като се изхожда от дадената дозировка на етикета на барутната кутия. На практика това пресмятане става по познатото ни "просто тройно правило".

Например да приемем, че дозировката е дадена 32g сачми и 2g барут. Търсим на 35 сачми колко барут е нужен. 32g сачми—2g барут
35        х
х=35X2/32=70/32=2,19g.

Следователно на 35g сачми трябва да отмерим 2,19g барут за да бъде патронът ни качествен и ефикасен. При нормално тегло на заряда и намалено тегло на снаряда се получават патрони с голямо разсейване на сачмите. Това е всъщност един от методите за направа на разсейващ патрон, предназначен за стрелба отблизо, каквато е тази за пъдпъдъците, бекасините и др. При намалени заряди и снаряди се приготвят патрони за стрелба по пъдпъдъци и бекасини. При снарядиването на такива патрони трябва да се спазва съотношението в теглата на снаряда и заряда. За патрони 12-ти и 16-ти калибър тези тегла трябва да бъдат 2/3 от нормалните, например за 12-ти калибър 1,5g барут и 24g сачми. На разстояние 15—20 m тези патрони са много ефикасни. При нормален заряд и увеличен снаряд се получават патрони с голяма концентрация на сачмите, но с малка начална скорост и пробивна сила. Те са неефикасни и не се приготовляват. От казаното става ясно, че е задължително да се спазват дозировките за барута и сачмите, дадени от заводите, произвеждащи барута, защото те са съобразени със средното тегло на пушките. През зимата трябва да се снарядяват патрони с дадените зимни дозировки върху етикета на барутната кутия. Тази дозировка, за барута е по-голяма от лятната, защото се налага компенсация за загубата от енергията на барутните газове от студената зимна атмосфера. Нормално снарядените патрони имат обикновено начална скорост 350m/s и 450kg/cm2 налягане. Ако такъв патрон се стреля при —10° С, неговата начална скорост ще спадне под 300m/s, а налягането му—около 350kg/cm2. Преди стрелбата с патрони, снарядени с бездимен барут трябва да се провери щемпелувана ли е цевта за стрелба с бездимен барут. При отсъствие на такъв щемпел в никакъв случай не бива да стреляме други патрони освен снарядени с димен барут. В противен случай излагаме живота си на опасност.

Не бива да се снарядяват патрони с барути, чийто произход не ни е известен и дозировката му не е известна. Снарядяването на патрони с димен барут също изисква точност и прецизност в дозировките. При този вид барут фабриките и заводите-производители не слагат етикети на барутната кутия с обозначение на дозировката. Теглото на барута се намира, като разделим теглото на сачмите на числото 6. Ако например за патрон 12-ти калибър, чийто снаряд тежи 32g, търсим теглото на заряда, разделяме числото 32 на числото 6 и намираме, че теглото на димния барут е 5.3g. На табл. 7 се дават зарядите и снарядите за всички калибри при снарядяване на патрони с димен барут. Следователно тапите трябва плътно да влизат а гилзите, да са с един диаметър и еднаква височина, да са леки, пъргави, да не горят, както и да не съдържат примеси, които може да издраскат вътрешната полирана повърхност на цевите.

Калибър	Барут в g		Сачми в g
	бездимен	димен
10	2.25	6	35
12	2.00-2.10	5.00-5.60	32-35
16	1.70-1.80	4.50-5.00	28-30
20	1.50	3.70-4.00	24
28	1.20	3	18
32	0.75-1.00	2.65-3.00	14.5-15.5

Таблица 7

За снарядяване на патрони за есенен лов на пернат дивеч е за предпочитане да се използуват филцови сухи тапи. Те са сравнително много леки и чрез тях се постига разсейващ сачмите патрон, необходим за този вид дивеч. През влажната есен и зимата за препоръчване е да се употребяват мазни филцови или кечени тапи, чрез които се постига групиран бой на патрона, подходящи за местния космат едър и дребен дивеч. През последните години в практиката смело навлизат пластмасови надбарутни тапи. Много западни страни създадоха висококачествени тапи от пластмаси и добиха патрон с по-високи балистични качества, като едновременно с това поевтиниха цената му. В Съветския съюз вече са пуснати в продажба такива тапи. В нашата страна те още не са възприети за фабрично снарядяване на патрони. Снарядяването на патроните трябва да се навършва с последователни операции. Най-напред трябва да декапсулираме гилзите. Ако те са били вече използувани, трябва да ги прекараме през калибровача, да ги капсулираме, поставяйки им нови капсули. Следващата операция трябва да бъде измерването на дозата от барут. Да се определи обемната мярка на барута в дозатора и чрез него да го насипем във всички гилзи. С помощта на дотиквача поставяме надбарутната капачка къв всички гилзи. След това следват поставянето на тапите и притискането им също с помощта на дотиквача към барутната камера. Тапите трябва плътно да опрат върху надбарутната капачка и да притиснат барута. Това притискане не трябва да бъде по-голямо от 5 до 10kg и да бъде еднакво за всички тапи, за да имат еднообразен бой патроните. След втикването на тапите правим пробно насипване на сачмите, за да проверим има ли в гилзите свободно пространство (около 4mm), което ще е нужно за загъване на патрона след полагането на капачката. За звездообразно загъване на патроните е необходимо 11mm свободно място в дулото на гилзата, за да се сгъне правилно. Ако тази празнина на гилзата е по-голяма или по-малка, тогава трябва да се нареждат парчета от тапата, за да се допълни или извади тапата и да се намали височината й, ако е голяма. Сачмите се насипват посредством дозатора, ако те са дребни, естестоено след отмерване на дозата им и определяне на обемната им мярка. При липса на дозатор или при снарядяване на патрони с по-едри сачми се използуват обемните мерки, продавани в търговската мрежа, а в краен случай се използува срязана гилза. Следващата операция след насипването на сачмите е леко да се тръсне полуготовият патрон на масата, за да улегнат сачмите и да се сложи надсачмената капачка, ако въобще се слага такава. Загъва се дулцето чрез прибора за загъване на патрона, който ще образува ръба на подгъвката. Това става, като се вкара дулцето на гилзата в матричката на прибора и чрез привеждането й във въртеливо движение чрез манивелата на прибора гилзата се подгъва навътре обратно към вътрешната страна на патрона, като при това се образува ръбът на затварянето. Правилното загъване на гилзата е от голямо значение за качеството на патроните. Ако завиването не е извършено както следва, не може да се осигури необходимата съпротива вътре в патрона за пълното изгаряне на бездимния барут.

Фиг. 73. Загъване на патрони: а, б-правилно; в-е-неправилно

На фиг. 73 е показано правилно и неправилно загъване. Последната операция при снарядяването на патроните е да се напише на капачката номерът на сачмите, с които са снарядени патроните. Какво трябва да се има пред вид при снарядянане на патрони с едри сачми и с ловни куршуми. Сачмите трябва да се подбират с еднакъв диаметър, и то така, че да не са насипани в безпорядък, както при ситните, а да са подредени така, че всяка едни от сачмите да легне на определено място върху тапата, При тези случаи не бива да се забравя, че вътрешният диаметър на гилзата съответствува на диаметъра на канала на цевта на пушката. При цилиндрична цев казаното дотук се отнася само за нея. Ако цевта е шокова, необходимо е да се проучи дулното стеснение. В цевта откъм дулиия й срез с ръка се втиква коркова или ловна тапа на дълбочина 4-5mm. Върху тапата, в образуваното късо отвърстие се поместват определен брой едри сачми. Сачмите трябва свободно да се поместват и при изстрел свободно да излетят през шока на цевта. След това се претегля необходимият брой сачми, като се изхожда от съотношението между теглото на пушката и това на сачмите. При подреждане на сачмите трябва да се изхожда не само от диаметъра на гилзата, но и от дулния срез на цевта. В противен случай сачмите ще бъдат затруднени при преминаването през шока, ще се деформират и ще отлетят далеч от целта. Като изхождаме от номерата на сачмите, които се произвеждат у нас, препоръчваме патроните с едри сачми да се снарядяват по следния начин:

Патрони 12-ти калибър със сачми
№13/0, равни на 8,65 mm—9 броя в патрон, по 3 броя в 3 реда
11/0	7,65	12	4	3
9/0	6,25	21	7	3
Патрони 16-ти калибър със сачми
№ 12/0, равни на 7,90 mm — 9 броя в патрон, 3 броя в 3 реда
10/0	7,05	12	4	3
8/0	6,25	20	5	4
7/0	5,65	2.8	7	4

В нашата страна се произвежда и продава само един вид ловен куршум. Това е куршумът „глиган". При снарядяването на патрони с куршуми трябва да се увеличи теглото на барута и да се снаряди със зимната доза, която е отбелязана на етикета на барутната кутия. При тези куршуми имаме запресувана тапа-стабилизатор към тялото. Затова при снарядяването, преди да положим куршума в гилзата, слагаме кечена мазна тапа с височина, не по-голяма от 10mm за обтурация. Върху куршума не се слага капачка. Патронът се загъва направо. Слагането на капачка е опасно. В случай че заседне между куршума и канала на цевта, ще се получи едно надуване на цевта и пушката ще стане негодна за употреба. Напоследък отново се говори много за кръглите ловни куршуми. Кръглите куршуми е прието да се стрелят с ловните гладкоцевни пушки, имащи цилиндрични цеви. Ако цевите са с шоково стеснение, даже и при стрелба с куршуми тип „бренеке" или „глиган", както и при други видове, точността на боя се влошава. Това особено важи за кръглите (сферичните) куршуми. При шокова пушка сферичният куршум преминава свободно през канала на цевта, но дошъл при шоковото стеснение, той се удря в конуса на самото стеснение и се деформира. Поради това той се отклонява от даденото му направление. При по-голямо дулно налягане може да се получи и деформация на цевта в дулния й срез. Ето защо кръглият куршум, с който ще се снарядява зададен калибър ловна пушка, трябва да бъде с два калибъра по-малък.

Друг въпрос, свързан със снарядяването на патроните за ловна пушка, е и този с какъв патронник да е пушката ни, а и колко дълги да са гилзите, с които снарядяваме патроните. Напоследък всички или почти всички оръжейни фабрики и заводи произвеждат пушки с дължина на патронниците 70mm. Сред производителите на ловно оръжие съществуват две течения. Едните са за 65, а другите—за 70mm патронник. Нашето мнение е, че за да получим добър изстрел, необходимо е при еднакви други условия качествена ловна тапа, висока около 12mm. Излишната височина на тапата води и до по-голямата й тежест. Резултатът от стрелбата с такива тапи не винаги задоволява стрелците. Много често такива тежки тапи летят до 40-50mm заедно със сачмите, разбъркват сачмения сноп и го отклоняват от целта. Освен това те излишно утежняват снаряда. В подкрепа на казаното ще направим малка равносметка за това, каква височина е нужна, за да поставим всички компоненти на патрона в гилза 12-ти калибър. За стълбчето бездимен барут от 2g са нужни около 11mm, за капачката над барута- 1mm, за тапата—12mm, за 32—34g сачми-18mm, или общата необходима височина за събиране заряда и снаряда г 43-44mm заедно с надбарутната капачка, а без нея 42 mm. За загъване на гилзата е необходимо да се предвидят още 4mm, или общата необходима дължина се движи от 46 до 48mm, т.е. явяват се 9 mm свободно място в дулото на гилзата. От общата височина на гилзата намаляваме 10mm за хартиената тапа, която образува дъното на капсулното гнездо на самата гилза. Останалите 7—9mm се използуват за запълване с допълнителна тапа или за компенсация за височината на различните големини сачми. Това пространство за запълване при гилза, дълга 70mm, ще бъде 14mm. То е съвсем ненужно и се запълва с тапа. Получава се почти двойна тапа, която само усилва отката. Много фирми-производители на ловно оръжие произвеждат пушките си освен със 70-милнметрови и с 65-милиметрови патронници. Такива са „Манюфранс" (Сент-Етиен), „Верней и Гарок" и др. във Франция, „Броунинг" и редица по-дребни производители в Белгия и др. Ако по време на лов се наложи вземане на патрон от друг ловец, непременно трябва да се провери дължината му, ако пушката ни има патронник 65 mm. Проверката става по следния начин. Отваряме пушката до крайно положение. Пускаме патрона в цевта. Ако той сам, без наша помощ, влезе в патронника и легне върху изхвъргача на пушката, дължината му съответствува с тази на патронника на пушката ни. Ако обаче той влезе в патронника с натискане, това означава, че гилзата е по-дълга от патронника. С такъв патрон не бива да се стреля поради изтъкнатите вече съображения.

Снарядяване на патрони с разсейващ бой

Такива патрони се приготвят изключитело за стрелба по дребен прелетен дивеч: пъдпъдъци, бекасини и др., по които са налага стрелба от близки разстояния главно през лятото и в началото на есента. Съществуват няколко начина за приготвяне. Най-ефикасният е този, при който съзнателно изменяме съотношението между заряда и снаряда. За целта отмерваме нормалното тегло барут, обявено на етикета на барутната кутия, а намаляваме теглото на сачмите. Така например за патрони 12-ти калибър при спазване на дозата барут намаляваме нормалния грамаж на сачмите от 32g на 26-28g.

Фиг. 74. Кръстачка и други разсейватели

Друг доста разпространен начин за приготвяне патрони с разсейващ бой е този с кръстачка или други разсейватели (фиг. 74). Кръстачката се състои от две части, втикнати една в друга. Тя се изрязва посредством матричка от тънък и лек картон. Така втъкнати една в друга, двете части образуват кръстачката, която се втиква над тапата. Височината й трябва да бъде с 4—5 mm по-малка от дулцето на гилзата, за да може да се загъне патронът. Върху Кръстачката се насипват сачмите, които са с нормално тегло за 12 калибъра 32g а за 16-28g. При липса на кръстачка някои ловци прорязват наполовина надбарутните капачки, съединяват ги и образуват кръстачки. След насипването на сачмите се слага надсачмена капачка и патронът се загъва. Друг също използуван начин е разделянето на снаряда на три части посредством надсачмени капачки. Приготвеният снаряд се разделя на три части и след полагането на всяка част се слага по една капачка. След полагането на последната капачка патронът се загъва. Един ефикасен начин, но по-малко използуван в практиката, е получаването на разсейващ патрон посредством едри сачми. Върху барутната тапа се полага елин ред сачми с няколко номера, по-големи от ситните. Едрите сачми поради по-голямата си маса при изстрела получават по-голяма начална скорост и в летежа си преминават през сачмения сноп и го разсейват. На запад се използуват и други видове разсейватели, които у нас не се произвеждат и не се използуват. На фиг. 76 освен с кръстачката са показани и някои от тези разссйватели. При всички случаи на снарядяване на патрони с нормален или разсейващ бой за стрелба по прелетен дивеч трябва да се употребят сухи филцови тапи, които освен че са значително по-евтини, но и спомагат за разсейването на сачмите.

Снарядяване на патрони с концентриран бой

Патроните с концентриран бой са предназначени за стрелба на по-далечни разстояния по местен полезен и вреден космат и пернат дивеч, главно за лисици, зайци, патици и др. Снарядяването на патроните става по няколко начина. Един от тях е, когато в сачмите на патрона насипем талк, нишесте или костено брашно. Над тапата се насипва половината от определената доза сачми, върху които се слага например нишестето. После тръскаме леко патрона, докато нишестето се смести между сачмите. Ако е нужно, досипваме още нишесте. После се насипва остатъкът от сачмите, сипваме пак нишесте и отново се тръска патронът. След това се поставя надсачмена капачка и се завива патронът. Чрез поставянето на талк или нишесте се цели да се намали триенето на сачмите в канала на цевта и следователно тяхната по-малка деформация, с което се осигурява концентриране на сачмите в битата площ на разстояния, по-големи от нормалните. Друг начин за приготвяне на патрони с концентриран бой се постига чрез обвиване на снаряда с хартия. Това се извършва по следния начин. Предварително се изрязва лента от канцеларска хартия с ширина, равна на разстоянието между тапата и дулцето на гилзата. Навива се лентата върху дотиквача-като краят му се подгъва с около 4—5mm, т.е. толкова, колкото е нужно да бъде свободно дулцето на гилзата за загъването на патрона, и полученото фишече вмъкваме в гилзата над тапата. След изваждането на дотиквача се наспиват сачмите в определената предварително доза. Над тях полагаме надсачмена капачка и загъваме патрона. Ако цевта, с която ще се стрелят патроните, е цилиндрична, може да се използува така нареченият „пръстен", който се получава след отрязването на гилза с по-малък калибър. Например за снарядяването на патрони 12-ти калибър се използуват Пръстени, изрязвани от гилза 16-ти калибър. Пръстените са високи толкова, колкото е висок сачменият стълб, като дулцето на гилзата остане 4mm свободно, за да може да се загъне патронът. След полагането на сачмите в пръстена се слага надсачмената капачка и се загъва патронът. И с този начин се цели да се избягнат триенето на сачмите в канала на цевта и деформацията им. Методът за получаване на патрони с концентриран бой чрез хартиен фишек и чрез пръстен все още се прилага в много страни. В напредналите страни обаче вече е заменен с пластмасовите концентратори. У нас такива концентратсри вече се произвеждат и употребяват.

Патрони с концентриран и по-далечен бой са необходими през късна есен, когато дивечът, наплашен от преследнане, се вдига далеч пред ловеца. На близки разстояния стрелбата с такива патрони не винаги е успешна именно поради голямата концентрация на сачмите.

---