Ловни сачми
Те представляват малки сферични оловни топчици (дробинки), предназначени за стрелба с ловна гладкоцевна пушка. Сачмите се произвеждат от сплав от олово, антимон и арсен. Сачмите от чисто олово не могат да добият правилна сферична форма и са меки. За образуването на правилната сферична форма се използува малък процент арсен—1—1,5. Неговото присъствие в лигатурата (сплавта) увеличава повърхностното сцепление на оловото, намалява овлажняването и подобрява капкообразуването. Той увеличава и твърдостта на сачмите. За твърдост им се прибавя в лигатурата от 2 до 3%, рядко по-голям процент антимон. Ако процентът на антимона се увеличава, увеличава се и твърдостта на сачмите, но се намалява правилната им сферична форма при леенето и стават относително леки, вследствие на което губят от началната си скорост. Антимоновите сачми е прието да се наричат твърди. С такива сачми се постига увеличаване на пробивната сила, подобряване на плътността и правилно разпределение на сачмите в битата площ.
| Диаметър на сачмите в mm* | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
| Условни обозначения върху патроните | ||||||||||
| 10.00 | I | |||||||||
| 9.00 | II | 3 | ||||||||
| 8.80 | C1 | M | ||||||||
| 8.50 | 13/0 | C2 | ||||||||
| 8.00 | 12/0 | III | C3 | |||||||
| 7.50 | 11/0 | IV | C4 | |||||||
| 7.00 | 10/0 | IV | C5 | |||||||
| 6.85 | 9/0 | IV | C6 | 18A | ||||||
| 6.50 | V | V | ||||||||
| 6.25 | 8/0 | V | C7(8) | 17A | ||||||
| 6.00 | VI | VI | PP | |||||||
| 5.75 | 7/0 | P | 16A | |||||||
| 5.50 | 6/0 | 6/0 | 6/0 | C9 | AAAA | 7/0 | 00 | 15А | ||
| 5.25 | 5/0 | 5/0 | 5/0 | ААА | 4/0 | 6/0 | 0 | 14А | ||
| 5.00 | 4/0 | 4/0 | 4/0 | 4/0 | 0000 | АА | 3/0 | 5/0 | 1 | 12А |
| 4.75 | 3/0 | 3/0 | 3/0 | 3/0 | 000 | 2/0 | 4/0 | 2 | ||
| 4.50 | 2/0 | 2/0 | 2/0 | 2/0 | 00 | А/BBBB | 0 | 3/0 | 4 | 11A |
| 4.25 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | BBB | 1 | 0/2/0/ | 5 | 10A |
| 4.00 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | BB | 2 | 1 | 6 | 9A |
| 3.75 | 2 | 2 | 2 | 2 | 2 | B | 3 | 7 | 8A | |
| 3.65 | 1 | 2 | 7A | |||||||
| 3.50 | 3 | 3 | 3 | 3 | 3 | 2 | 4 | 3 | 8 | 6A |
| 3.25 | 4 | 4 | 4 | 4 | 4 | 3 | 5 | 9 | 5A | |
| 3.00 | 5 | 5 | 5 | 5 | 5 | 4 | 6ларж | 4 | 10 | 4А |
| 2.85 | 4 1/2 | |||||||||
| 2.80 | 5 | 5 | 11 | 3А | ||||||
| 2.75 | 6 | 6 | 6 | 6 | 6 | 5 1/2 | 6смал | 6 | 7 | |
| 2.50 | 7 | 7 | 7 | 7 | 7 | 6-6 1/2 | 7 | 12 |
2А |
|
| 2.40 | 7 | 7 | 13 | 1А | ||||||
| 2.25 | 8 | 8 | 8 | 8 | 8 | 8 | 8 | 8 | 14 | 9-1/0 |
| 2.00 | 9 | 9 | 9 | 9 | 9 | 9 | 9 | 9 | 15 | 10-2/0 |
| 1.75 | 10 | 10 | 10 | 10 | 10 | 10 | 10 | 11 | ||
| 1.70 | 11 | |||||||||
| 1.50 | 11 | 11 | 11 | 11 | дуст | 12 | 13 | |||
| 1.00 | 13 | 13 | ||||||||
| 0.75 | 14 | |||||||||
* Легенда:
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
| България | (бивш) СССР | (бивша) Чеословакия | Германия | Франция | Англия | Белгия | Италия | Австрия | Турция |
Производството на сачми обикновено за малките номера, до 4mm диаметър, става по пътя на леенето (отливането). Този начин е класическият. При него разтопената сплав се изсипва от високи от 50 до 100 m кули през специално приготвени металически сита с определен диаметър на дупките над воден басейн. От продължителното летене оловните капки благодарение на арсена придобиват сферична форма и в такава форма се изстудяват във водния басейн. Тъй като по този начин се добиват сачми с близък, но различен диаметър, въпреки че оловните капки се изцеждат от едни и същи сита, след подсушаването им те се сортират по величина от специални сепаратори, които изхвърлят онези от тях, които са с неправилна форма. След сортирането сачмите се насипват в барабан с графит, където става окончателното им дообработване посредством въртенето на барабана. Тази последна операция е необходима, за да се предпазят сачмите от окисляване, да се намали триенето им в канала на цевта и натрупването на олово (пооловяване) на цевите, както и да добият външен вид.
Съществуват и по-нови начини за производство на сачми.у нас се произвеждат чрез пресуване сачми от 4mm нагоре, така наречените "дремки", които са на световно равнище. При този начин оловото със съответно количество антимон се изтегля на оловен тел и се намотава на кангали с желаната дебелина. Краят на кангала се закачва на автоматична резачка с вдлъбнати (полусферични) ножове. При рязането на оловния тел те се засрещат и изрязват идеално сферични сачми. По-нататък сачмите се графитират и се приготвят за пазара. В някои страни дадени номера сачми, предимно от тези,които се използуват за приготвяне на патрони за състезателни цели, се темперират (закаляват) чрез допълнителна термична обработка. В други страни тези номера сачми се поцинковат,а най-вече се никелират. Най-високо качество сачми за състезателни цели се получават чрез никелиране. С тях се получава най-добрата пробивна сила и най-правилното им разпределение в битата площ. Правилната сферична форма на сачмите е от голямо значение за групировката им при стрелбата. Така, ако в снаряда попадне една сачма с крушовидна или яйцевидна форма, тя след излитането си от цевта на пушката започва концентрични въртеливи движения, с които разбива сачмения сноп, отклонява го от даденото му направление, намалява броя на попаденията и въобще разпилява снаряда.
Сачмите се произвеждат в различни страни под различни номера и величини. Според действуващия у нас стандарт те се произвеждат от №14 с диаметър 0,75 mm до № 13/0 с диаметър 8,65 mm. Дребните сачми от № 14 до № 6/0 се произвеждат с разлика в номерата 0,25 mm. След тези номера обаче те приемат следните размери:
7/0 = 5,65 мм; 9/0 = 6,80 мм; 11/0 = 7,65 мм;8/0 = 6,25 мм; 10/0= 7,05 мм; 12/0 = 7,90 мм;
13/0 = 8,65 мм;
| Номер на сачмите | Диаметър на сачмите в mm | Тегло на една сачма в g | Поразяваща далекобойност в m | Летеж на далечина в m | Съдържат се в: | Видове дивеч, за които се използуват | |||
| 28 g броя | 30 g броя | 32 g броя | 35 g броя | ||||||
| 11/0 | 7.50 | 2.660 | 100 | 750 | 9 | - | 12 | - | диви свине |
| 6/0 | 5.50 | 1.076 | 60-70 | 550 | 26 | 28 | 30 | 34 | сърни, млади глигани |
| 4/0 | 5.00 | 0.776 | 55-60 | 500 | 37 | 40 | 43 | 47 | вълци, сърни, зайци, гъски |
| 2/0 | 4.50 | 0.540 | 55 | 450 | 51 | 55 | 59 | 64 | сърни, гъски, зайци |
| 0 | 4.25 | 0.453 | 52 | 425 | 62 | 66 | 70 | 77 | лисици, язовци, зайци, гъски |
| 1 | 4.00 | 0.360 | 50 | 400 | 74 | 79 | 85 | 93 | зайци |
| 2 | 3.75 | 0.290 | 50 | 375 | 96 | 104 | 110 | 120 | зайци |
| 3 | 3.50 | 0.263 | 45-50 | 350 | 106 | 114 | 122 | 133 | зайци, диви патици |
| 4 | 3.25 | 0.215 | 45-50 | 325 | 130 | 140 | 149 | 162 | зайци, диви патици |
| 5 | 3.00 | 0.160 | 40 | 200 | 211 | 225 | 239 | 261 | диви патици, гълъби |
| 6 | 2.75 | 0.123 | 40 | 275 | 227 | 244 | 260 | 285 | диви патици, гълъби и др |
| 7 | 2.50 | 0.093 | 40 | 250 | 300 | 322 | 345 | 376 | яребици, кеклици, гълъби |
| 8 | 2.25 | 0.075 | 40 | 225 | 374 | 400 | 427 | 467 | яребици, кеклици, бекаси, гълъби |
| 9 | 2.00 | 0.058 | 35 | 200 | 428 | 515 | 560 | 603 | бекаси, гургулици |
| 10 | 1.75 | 0.031 | 35 | 175 | 903 | 968 | 1038 | 1130 | бекасини, пътпъдъци |
| 11 | 1.50 | 0.021 | 30 | 150 | 1300 | 1430 | 1430 | 1670 | бекасини, пътпъдъци |
В табл. З се дават номерата, сигнатурите и диаметрите на сачмите, изработвани в по-големите европейски и американски страни. В табл. 4 са дадени теглото, броят, диаметърът, тежестта и използуването на отделните видове сачми.
