Прицелни приспособления за гладкоцевни и нарезни пушки
За вземане на точен прицел съществуват прицелни приспособления. В набразденоцевните ловни пушки и карабини са познати няколко вида. Най-обикновеннте са прицелен щит с прорез и мушка (открит прицел). С този прицел е за препоръчване стрелбата на значително по-къси разстояния. Прицелването е точно, когато дясното око е на една права линия, която минава през прореза на щита и покрива мушката (фиг. 84).
Фиг. 84. Прицелване с нарезна пушка с открит прицел |
За да свикнем правилно да манипулираме с ловната нарезна пушка, правим упражнения с празна пушка. Поставяме я на упор (стол, маса и др.) и внимателно се прицелваме. Спокойно, полека и внимателно нагласяваме пушката така, че мушката да съвпадне с процепа на мерника. Внимаваме дали мушката е добре сложена. Тя не трябва да бъде нито горе, нито долу, нито вляво, нито вдясно на щита. За линия на височината ни служи мислената линия, която съединява краищата на процепа на мерника. Следователно мушката трябва да опира с върха си точно на средата на тази мислена линия. Тези упражнения се повтарят, докато окото и ръцете веднага с вдигането на пушката вземат вярна мушка. За тази цел можем да си послужим с мишена, която поставяме на разстояние 5 или 10m от нас, в която да се прицелваме. След като свикнем с прикладването и вярното вземане на мушката, започваме упражнения и с мекия спусък на пушката. Поставяме пушката на упор, унищожаваме мекия спусък и започване премерването. След премерването натискаме спусъка, докато щракне. Това упражнение продължава неколкократно, докато се усвои. От особено важно значение за точната стрелба с нарезна пушка е да се обърне внимание да не се изкривява мушката наляво или надясно, както и да се натиска спусъкът едва забележимо, без никакво трепкане. При това трябва да се спира и дишането.
Фиг. 85. Резултат от стрелбата при неправилно прицелване с нарезна пушка |
На фиг. 85 е показано какъв ще бъде резултатът от неточното и неправилно прицелване, а също така и при изкривяване на пушката. Известен е така нареченият пръстеновиден (пръстенчат) прицел (фиг. 86). Той се препоръчва за стрелба на по-далечни разстояния—над 100m. Състои се от метален пръстен, закрепен за шийката на приклада или за цевта на пушката чрез специална скоба. Прицеването с такъв прицел става, като височината на мушката попадне в центъра на пръстена и образува права линия с целта.
Фиг. 86. Пръстенчат прицел |
Най-доброто прицелно приспособление за прецизна стрелба с нарезна пушка е оптическият мерник. Неговото предимство се състои в това, че докато при другите прицелни съоръжения стрелецът трябва да търси съвпадането на три точки, с него се търси съвпадането само на две-върха на очертаното средно стълбче на мерника и целта. Прицелването с оптически мерник има и друго предимство. Обикновено той увеличава целта (скъсява разстоянието) от 2,5 до 8 пъти, което дава възможност за по-правилно и по-точно прицелване. Затова именно той не се използува за близки разстояния. По устройство той представлява телескопична тръба, която се закрепва на задния горен край на цевта посредством специални приспособления, които при демонтирането или монтирането му не изменят своето положение.
Фиг. 87. Прицелване с оптически мерник |
Едната от лещите му се разграфява така, че центърът й, предназначен за съвпадане с дивеча, ясно да се откроява, както е показано на фиг. 87. Най-добре се използува, ако е монтиран на разстояние, не по-малко от 8-10cm от окото на стрелеца, за да има той обзор при поглаждането през него, както и за безопасност на самото око при отката от стрелбата. Преди да се използува оптическият мерник, трябва да се провери дали е добре регулиран. Често при интензивна стрелба той се саморазцентрова.
Фиг. 88. Оптически мерници за нарезни пушки |
Известни са много марки и модели оптически мерници за нарезни пушки, но по общото си устройство са еднакви (фиг. 88). Гладкоцевните ловни пушки независимо от това, дали са успоредни или надцевки, имат своите прицелни приспособления. В най-разпространения си и обикновен вид това са мушка и мерна планка. Докато мушката с неизбежна (няма пушка без мушка) и нейната форма е една и съща, мерната планка не е задължителна. Ето защо различаваме пушки със и без мерни планки, а както видяхме по-напред, мерните планки биват видими и скрити (фиг. 89).
Фиг. 89. Пушка с видима мерна планка |
Фиг. 90. Пушка с невидима мерна планка |
Фиг. 91. Пушка без мерна планка |
Фиг. 92. Пушка с вентилирана мерна планка |
Мерната планка е споена по цялото си протежение с цевите. Тя бива висока, когато е споена над цевите, и ниска, когато е под тяхното ниво—между образувалия се жлеб между двете цеви (фиг. 90). При някои модели ловни двуцевки, каквито са например тези на фирмите „Манюфранс" н „Дарн" в Сент-Етиен-Франция, мерната линия започва от задния край (откъм патронника) на цевта и с постепенно снижаване на около 5—10мm, стига до нула. На дулния срез има съединителен край, на който е поставена мушката. Има ловни пушки без мерна линия (фиг. 91). Това са обикновено едноцевните ловни пушки, автоматичните, а и надцевките, като например съветстките едноцевки модел ИЖ-17 и ИЖ-18. Автоматични пушки от всички известни фирми се произвеждат със и без мерна линия. От надцевките без мерна линия са познатите „Берета", „Валмет" и др. Вентилираща мерна планка наричаме тази, която е поставена на малки трупчета, чрез които се залепва върху цевите. Тя обикновено се поставя на двуцевки, но най-вече на надцевките, и то на състезателните пушки, с които се стреля непрекъснато и по-продължително време. С вентилиращата мерна планка се цели цевите да се охлаждат и нагретият от горещите цеви въздух да не пречи на видимостта. Пушки с такива вентилиращи мерни планки имат някои модели успоредки на фирмите "Берета", „Бреда", „Меркел" и други (фиг. 92).
Фиг. 93. Оптически мерници за гладкоцевни ловни пушки |
Фиг. 94. Визьори за дулната част на цевта |
Към прицелните приспособления на ловните гладкоцевни пушки спадат и специалните оптически мерници. Те се различават от тези за набразденоцевните ловни пушки само по начина на монтирането. Срещат се наЙ-много при пушките с комбинирани цеви или при трицевките, една от цевите на които е с нарезна цев. Разбира се, използуват се и само при пушки с гладки цеви (фиг. 93). Освен оптическите мерници съществуват и други прицелни съоръжения—така наречените визьори (фиг. 94). Този визьор се поставя на дулния край на пушката. Той отделя пространството като екран. Щом дивечът попадне в неговия заден край, произвеждаме изстрел, без да спираме движението на цевта. Показаните три визьора, предназначени за поставяне в задния край на цевите, макар и с различно устройство, имат едно и също предназначение (фиг. 95).
Фиг. 95. Визьори за задната част на цевта | Фиг. 96. Светеща мушка за ловна двуцевка |
Тези визьори се поставят пред патронника на цевите на пушка, която бие ниско, за да компенсират разликата в наклона на приклада или нарочно, за да покриват дивеча. За нощна стрелба се използува светеща мушка. Тя представлява гривна с две светещи фосфорни точки, която посредством ластик се закрепва на дулния срез на пушката—на същото място, където се намира и мушката. Светещата мушка е особено ценна за любителите на нощния патичарски лов от чакало (гюмета), който в нашата страна отскоро е забранен (фиг. 96). Освен разгледаните прицелни приспособления, за ловното оръжие съществуват и други, на които тук няма да се спираме.