Понятие за калибър, шок и супра (Парадокс)

Фиг. 54. Калибър на ловни карабини (кал. 6.40 и 8.75)

Калибър

Той е мярка за означаване и измерване големината на диаметъра на цевта на оръжието. Калибърът на ловните нарезни (набразденоцевни) пушки и карабини се определя с измерване на диаметъра на цевта между две срещуположни полета и се отбеляза с милиметри (фиг. 54). Калибърът на ловните гладкоцевни пушки зависи от това, колко идеално еднакви по тежина сферични куршуми ще се произведат от един фунт олово, тежащ 453g. Така че, ако от един фунт олово се изработят 12 сферични куршума, диаметърът им ще бъде равен на 18,2mm. Цевта на пушката, с която ще се стрелят тези куршуми, трябва обезателно да съответствува на този диаметър. Именно цевта, която е изработена за стрелба с добитите в дадения случай 12 куршума, се нарича дванадесеткалиброва. Ако цевта е направена да стреля 16 куршума, добити от един фунт олово, тя ще има диаметър 16,8 mm, колкото ще бъде и диаметърът на получените 16 куршума.

Фиг. 55. Калибри на гладкоцевни пушки

Калибърът е традиционна мярка, която е запазена навсякъде по света. На фиг. 55 даваме фигуративно изобразени познатите ни калибри с означение на диаметрите им.

Шок

През XIX в., след като са били изработени и добили практическо утвърждение новите ловни пушки за стрелба с готови патрони конструкторите насочили търсенията си към изнамиране на методи за увеличаване далекобойността на ловната пушка. Тогава цевите па пушките ся били цилиндрични т.е. просвредляването им е било съвсем обикновено. Техният диаметър от патронника до дулото е бил еднакъв. Далекобойността на пушките с цилиндрични цеви не е задоволявала ловците. Пробивната сила на сачмения сноп и групировката на сачмите са били недостатъчни. Въпросът за увеличаване боя на ловната пушка е занимавал умовете на много оръжейни конструктори, което се вижда от многото предложения и рецепти. Най-сполучливата и възприета в практиката форма остава шокът. Названието идва от „шок-бор", което значи пробиване със стеснение, тъй като в дулния срез цевта е направена с по-малък диаметър, със стеснение.

Фиг. 56. Шоково стеснение

Един от първите, който е изработил цев със стеснение, е англичанинът Фред Кимбъл. Видът на сега познатия и разпространен шок представлява възприетият през втората половина на XIX в. проект на англичанина М. Гринер. Този шок представлява стеснение на цилиндричния канал в дулната част на цевта на около 50—60mm дължина. При него самото стеснение има лека конусообразна форма с дължина 20—30mm, след което продължава до края на цевта в цилиндрична форма, но вече с намален цилиндър, както е посочено на фиг. 56. Силата на шока се обуславя от разликата между диаметъра на цевта и този при дулния срез. Разликата в двата диаметъра е право пропорционална на силата на шока в определени размери. Концентрацията на сачмите при стрелба с шокова цев се обуславя главно от две причини. Стеснението (преходът от основния канал на цевта) направлява сачмення сноп към центъра на осканалната линия, като по такъв начин концентрира сачмения снаряд и второ, стеснението на цевта задържа за много кратък миг тапата на патрона и дава възможност на сачмення снаряд да излезе извън цевите на пушката, без да бъде разсеян от барутните газове. Двете причини действуват заедно. Доказателствата за това са няколко: вътрешната страна на канала на шоковите цеви не се пооловява в дулния си край, фотографията на сачмения снаряд показва голяма разлика в движението му непосредствено след напускането на цилиндричната и на шоковата цев. От шоковата цев полетът на сачмите придобива конусообразна форма по протежение на оста на полета на сачмите или, както още се казва, придобива формата на грозд, долният край на който е насочен напред. При стрелба на щит, поставен на 5сm от дулото на шоковата цев, диаметърът на поражението е с 1.5 по-малък от този на цилиндричната цев. За доказателство може да се посочи и стрелбата с дебело смазана шокова цев. В този случай задържането на тапата става слабо, газовете проникват в цевта и значително се понижава боят на изстрела (почти до стрелбата с цилиндрична цев). Ето защо ловците чистят цевите на пушката си от маслото, преди да произведат стрелба.

Според величината на шоковото стеснение различаваме:
полушок стеснение на цевта от 0,25 до 0,50 mm
среден шок - от 0,50 до 0,75 mm
пълен шок- от 0,75 до 1,00 mm
много силен шок- от 1,00 до 1,30 mm
По-силен от 1mm шок се среща много рядко и не се препоръчва, защото сачмите силно се деформират и такава цев не може да бъде използувана за стрелба с куршуми.

Експериментално е доказано, че предимството на шоковата цев пред цилиндричната се изразява в далекобойността на първата пред втората с 15m. Далекобойността на цилиндричната цев се движи на разстояние до 38m, a тази на шоковата — до 53m.

Фиг. 57. Полишокове

В чужбина много се препоръчват и се използуват така наречените „полишокове", представляващи приспособления за едноцевните автоматични ловни пушки (фиг. 57). Посредством резба върху дулото на цевта се монтират полишоковете. Полишокът при определено превъртане изменя стеснението си и се получава според желанието на притежателя шок или полишок и т.н. Друг сравнително нов начин, съвсем малко използуван у нас, е групирането на сачмите чрез комненсатор (фиг. 58).

Фиг. 58. Компенсатор

Действието му се обуславя с това, че барутните газове, излизайки от цевта, попадат в широкия му канал и, излизайки през отвърстията му, губят скоростта си и изостават зад снаряда, нямайки възможност да го разбъркат. Поради тази причина гъстотата на попаденията се увеличава до 90%, а и се подобрява равномерността на попаденията в битата площ и на края спомага за намаляване на отката (ритането) на пушката.

Супра (парадокс)

Така наричаме шоковото стеснение с нарези в някои гладкоцевни ловни пушки. Това стеснение за разлика от шока се извършва с няколко широки и дълбоки нареза подобно на нарезните цеви, но с тази разлика, че нарезите се явяват като продължение на гладкоцевния канал и само в шоковото стеснение придобиват нарези. Те започват от нула и са врязани в шоковото стеснение толкова, колкото е самото то (фиг. 59).

Фиг. 59. Супра (парадокс)

Така че височината на полетата постепенно нараства в съответствие с конусния преход и получават своята максимална дебелина в дулната част на цевта. Този начин на стеснение на цевта се нарича още и „набразден шок". Ловни пушки с такива цеви са, общо взето, рядкост и са предназначени за стрелба с куршуми, тъй като с тях се постига по-далечен и по-точен бой. С тях може да се стреля сполучливо на разстояние до 150m. Това са специални куршуми, които освен даденото им направление напред получават и въртеливо движение от нарезите, което увеличава устойчивостта на полета им. Значително по-точна е и стрелбата с другите познати видове ловни куршуми. Пушките с цеви парадокс стрелят сполучливо и със сачми. Гъстотата на попаденията с такава цев се рявнява с тази на полушокова цев. Характерното при стрелбата със сачми е, че периферният им слой получава въртеливо движение от каналите. При стрелба с патрони, снарядени със ситни сачми за пъдпъдъци, разсейването е значително и спомага за успешен лов. Ловни пушки с цеви супра, или парадокс се изработват само в двата основни калибъра 12 или 16, тъй като в по-малките калибри губят значението си.