Правилно прикладване. Стойката на ловеца. Стрелба с видима и невидима планка

Стрелбата с ловна гладкоцевна пушка има своите особености, тъй като тя се извършиа изключително по движещи се цели. Тя трябва да се извършва много бързо и внимателно и при това със сачми, които я отличават от другите видове стрелби. При стрелбата с ловна пушка са от значение стойката на стрелеца, положението на оръжието в ръцете му, начинът на прикладването и произвеждането на стрелбата. По време на лов ловецът попада при най-различни условия и терени. Той е принуден да се прицелва и стреля по дивеча внезапно само за части от секундата и при различни положения.

Фиг. 76. Правилно носене на пушката-при сам ловец

Колкото и малко време да има ловецът, на терена той трябва най-напред да стои твърдо на краката си и преди стрелбата да заема устойчиво положение, да прикладва спокойно и правилно да се прицелва. Едва след това той може да произведе изстрел. При стрелба на терена ловецът според телосложението си заема приблизителна стойка на краката, посочена на фиг. 76. Ако той е по-слаб и висок, краката му са по-приближени, или ако е по-пълен и нисък, те са по-разделечени, обаче и при двата случая центърът на тежестта на теглото трябва да се пренесе върху левия крак, тялото да се наклонява леко напред и да се приготви да понесе отката на пушката, без да изменя равновесието си. През време на прицелването тялото се движи само от кръста нагоре, като коленете леко се подгъват. Тези движения са необходими за устойчивостта на тялото и омекотяване на удара на оръжието през време на стрелбата. Много важно е през време на изстрел да се запазва хладнокръвие и да не се напрягат мускулите и нервите, а спокойно да се насочи цевта в целта. Възниква въпросът за начина, по който трябва да се носи пушката на терена, и за бързото и правилно прикладване. При положение че дивечът се търси, когато ловецът е в днижение, пушката с оглед на бързото прикладване и безопасност се носи обикновено по два начина.

Фиг. 77. Правилно носене на пушката-заедно с други ловци

Единият от тях е, когато пред или от лявата страна на ловеца няма други ловци (фиг. 77). Другият начин е, когато пред или около ловеца има и други ловци (фиг. 78). Има и други начини, но те не са за предпочитане при стрелбата „от крак". Важното е да се носи така оръжието, че то да е безопасно за другите ловци и същевременно да ни позволява бързо и вярно прицелване. При провеждане на лов с гончета ловецът не се движи (не търси), а е в очакване на дивеча, заставайки на позиция („пусия") в положението, показано на фиг. 78. И при този начин търсим най-правилната стойка за безопасно, бързо и точно прицелване. Правилното прикладване е много важно за точната стрелба и затова то трябва да се владее до съвършенство.

Фиг. 78. Държане на пушката на позиция

На младите ловци, за да се научат еднообразно и правилно да прикладват, се препоръчва да правят упражнения, наречени "сухи тренировки" в домашни условия. Тези тренировки се правят с празна пушка, В цевите се слагат празни стреляни гилзи заедно с битите капсули. От стоика „на пусия" пушката се държи в познатото ни положение с освободен предпазител. Обхваща се с лявата ръка полуложата на пушката и част от цевите така, че фактически тя да лежи в китката на ръката ни, а с дясната се държи прикладът за шийката с положен върху предния спусък показалец и се прикладва. Самото прикладване става, като се изхвърли бързо с двете ръце пушката и се опре задтилъкът й в областта на горната част на дясната гръд и ключицата, които при изстрела ще приемат отката и ще го омекотят. Препоръчително е да се набележи някаква цел, по която да се насочват цевите. По отношение на самото прицелване трябва да се има пред вид, че съществуват главно два вида ловни гладкоцевни пушки—с видима или с невидима мерна линия (планка). При положение, че мерната планка е видима, следва да се прицелваме под целта, т.е. мушката да е насочена под целта, тя да кацне върху мушката, както е показано на фиг. 79. Пушките с видима планка са много удобни за правилно прицелване, защото целта е напълно видима. Поради тези причини сега почти всички съвременни пушки се произвеждат с видима мерна планка. Съществуват обаче много пушки, а и сега се произвеждат такива с невидима мерна планка, Прицелването с такава пушка е по-трудно, защото планката почти не се вижда, а мушката трябва да е насочена в самата цел, както е показано на фиг. 80.

Фиг. 79. Прицелване с пушка с видима мерна планка	Фиг. 80. Прицелване с пушка с невидима мерна планка

При прицелването трябва винаги да се стремим да запазим цевите на пушката в хоризонтално положение, ако е с хоризонтално споени цеви, или във вертикално, ако тя е надцевка. Най-малкото нарушение на това изискване води до неуспешен изстрел. Стрелба с отворени очи. Когато при стрелба с ловна пушка прицелването става с двете очи, лявото око спомага за по-голямата точност на самото прицелване. Предимството при прицелването с двете очи е, че гледайки с двете очи целта, ловецът я вижда обемно (изпъкнало-релефно), което спомага за по-точното определяне на разстоянието до целта. Освен това повишава се до 25% остротата на зрението. Когато при стрелба по хвъркат дивеч цевите на пушката го закрият от дясното око, лявото око се явява информатор на съзнанието за местонамирането на дивеча, спомагайки за успешния изстрел. При прицелването с двете очи е налице една особеност-раздвояването на зрителния образ. Ако се прицелим примерно с дясното око в даден дребен предмет, ще осъществим хоризонтално прицелване. Щом обаче в следващия момент открием и лявото си око, то мушката, мерната линия и пушката дават двойни изображения, които изглеждат прозрачни и са едно над друго (фиг. 84).

Фиг. 81. Стрелба с отворени очи

Когато ловецът при прицелването с двете си очи започне да вижда раздвоените мушка, мерна линия и цеви в едно, може спокойно да стреля в целта. Този начин на прицелвапе е най-добрият, но много трудно се овладява, понякога за някои ловци са необходими много години.