Бездимен ловен барут

В много страни димният барут е отстъпил място на бездимния. Той се наложи в света благодарение на своите безспорни предимства — многократно по-голяма работоспособност, слабо корозионно действие върху вътрешната полирана повърхност на цевите. Изгаря със слаб гръм, и то напълно, без да отделя дим, дава много по-висока начална скорост и сравнително ниско налягане. Основният първичен материал за добиването на бездимен барут е нитроцелулозата, добита от френския химик Пелуз през 1838 г. Тя представлява органично съединение, получено при нитрирането на чиста целулоза (късовлакнест памук или видове дървесна целулоза) със смес от азотна и сярна киселина. Така получената нитроцелулоза представлява една късовлакнеста материя, която в сухо състояние се самовъзпламенява и е много опасна. Ето защо тя се съхранява влажна с приблизително 30% вода. Преди обработка тя се обезводнява с помощта на етилов алкохол и се подлага на желатиниране посредством спирт и етер. ТоВа е неизбежна трансформация на нитроцелулозата, която от бризантен експлозив се превръща в метателен. При желатинирането тя се превръща в тестенообразна маса. Към нея се прибавят стабилизатори — дифениламин, неутрални водоразтворими соли (натриев хлорид или калиев нитрат) и др. След това тази гъста тестенообразна маса се пресова на специални преси във вид на ленти, които след нарязване образуват познатите ни барутни люспици. Последните се изваряват, за да се отнемат водоразтворимите соли и стане порьозна тяхната (на люспите) повърхност. Така след няколко допълнителни операции барутните люспи се изсушават, пресяват се и се графитират. След подлагане на пълен физико-химичен анализ по дадени показатели барутът се подлага на балистични изпитания, за да се проверят качествата му. Проверяват се най-вече неговата начална скорост и налягането на газовете върху цевите на пушката. Прави се изпитание и на силата на снаряда, и на неговото правилно разпределение в битата площ. Щом качествата му задоволяват действуващите стандартни изисквания, бездимният барут се опакова в специални амбалажни кутийки с определен грамаж, на чиито етикети се споменава дозировката му за лятно и зимно време, както и за отделните калибри. Бездимните барути се делят на пироксилинови (нитроцелулозни) и нитроглицеринови. Последните имат за основен изходен материал нитроглицерина, откъдето идва и названието им. Създателят на пироксилиновите барути, френският химик Вией, пръв успява да желатинира нитроцелулозата посредством разтворители на базата на спирта и етера.

Откривателят на нитроглицерина е шведският инженер Нобел. През 1838 г. той е създал първия нитроглицеринов барут, наречен балистит. За създатели на ловните бездимни барути се смятат английските химици Райд и Йонсон. Тези барути са изключително нитроцелулозни. Бездимните ловни барути имат своите недостатъци. Най-голям техен недостатък е тяхната хигроскопичност. Те изпускат в атмосферата летливите си продукти спирт и етер, а вместо тях поглъщат влага от атмосферата. Всяка промяна в съдържанието на влага и летливи вещества влияе отрицателно на барута и рязко променя неговите качества. При изгарянето си бездимният барут образува 80—90% газове и само 10—20% твърди тела (нагар). Температурата на горенето надвишава 2500° и се отделят около 90 литра газове вместо около 300 литра от димния. За качеството на бездимния барут се съди по високата му начална скорост и по неговото сравнително ниско налягане. Така че съществува една взаимозависимост между скоростта и налягането. Една висока скорост обикновено се придружава с едно по-високо налягане, естествено в определени граници. Условието да се използуват пълноценно пъргавината и енергията на барутните газове е да осигурим пълното им изгаряне в канала на цевта. При това колкото по-бързо стане това изгаряне, толкова по-голямо ще е налягането и следователно толкова по-голяма начална скорост ще бъде дадена на снаряда. Когато се говори, че даден барут е флегматичен, а за друг, че е енергичен, ще рече, че в първия случай имаме по-малко налягане и по-малка скорост. Често при такъв барут след стрелбата вътре по цевите остават неизгорели люспи. Това се получава, защото когато налягането при изстрела е ниско,скоростта на горенето е малка и недостатъчна, за да изгори барутът, преди снарядът да е напуснал цевта, както това става при енергичния барут. Кой да е бездимен барут, щом приеме повече от 2% влага, се флегматизира. Ето защо той трябва да се съхранява на сухо н проветриво място без особени резки промени и температурни колебания. Най-добрата и подходяща темиература за съхраняването на бездимния барут е 10—15° С. Ако обаче въпреки грижите ни бездимният барут поеме влага, ние можем да го подсушим и да възстановим годността му. За тази цел той се разстила на тънък пласт върху тепсия, тапа или хартия в затоплено помещение, но винаги далеч от огън. Насипан и разстлан, барутът може безопасно да се суши върху радиатор, нагрята тухла или плоча, но в никакъв случай върху печка. Барутът може да бъде сушен на слънце, но трябва да се опази от преки слънчеви лъчи, защото под прякото въздействие на слънчевите лъчи химичните му елементи се разпадат и той се превръща в пироксилин, който разрушава цевите на пушката.

Близо 80 години бездимният барут се използува за ловни цели. Неговите безспорни качества го наложиха в живота и той вече напълно измества класическия димен барут.