Историческа справка за появата и усъвършенстването на ловното оръжие

Огнестрелното оръжие се появява след изнамнрането на барута. Сведенията, с които разполагаме, сочат, че източните народи (китайците) първи, от преди две хиляди години, са познавали димния барут. Близкоизточните народи са го познавали от VII—VIII в. Те са направили известни подобрения в качеството му. През това време барутът се е използувал от дворцовите пиротехници при организиране на увеселения—главно за ракети и др. През 675 г., по времето на Константин IV Погонат византийците са го използували зз пръв път за военни цели. С гръцкия огън, както е бил наречен, са били изгорени корабите на противника им край Константинопол.

В Европа за откривател на димния барут се смята гръцкият учен Каллиник. Около 1200 г. англичанинът Роджър Бейкън е изнамерил по свой път начин за добиване на димен барут. Сравнително доста по-късно, през 1346 г., в Испания се произвежда димен барут, а още по-късно и в други страни. През това време барутът се използува освен като разрушително средство в мирно и военновреме още и за създаване блясък надворцовите тържества и увеселения. Навлизането на барута в бита на човека е дало и начало на оръжейната огнестрелна техника. Най-напред се появяват първите огнестрелни оръдия, а след тях и пушките. Не се знае кога точно е създадена първата пушка, но от историята е известно, че през 1328 г. е бил убит литванският крал Хедимин с куршум, изстрелян от огнестрелно оръжие. Известно е, че в първата половина на XIV в. са изработени първите пушки, носещи названието аркебузи. За стрелба с аркебузите са били необходими двама души, тъй като те са били тежки—от 6 до 8kg (фиг. 1). Единият се е мерел в целта, а другият произвеждал изстрела чрез нагрят (тлеещ) въглен. В началото аркебузвте са били някакво подобие на малкокалибрено артилерийско оръдие.


Фиг.1. Аркебуза, обслужвана от двама души	Фиг.2. Аркебуза, обслужвана от един човек

С течение на времето аркебузите са били усъвършенствувани. Вниманието на констукторите е било насочено в търсене на по-лесни начини за възпламеняване на заряда и по-голяма лекота и удобство при манипулирането. Така се е дошло до положението тлеещият въглен да бъде заменен с нагорещена желязна пръчка. Впоследствие се появява стойката. Тя е дала възможност аркебузата да бъде обслужвана от един човек(фиг.2). Известният сред ловните среди ма времето си белгийски херцог Магнус дава идеята (1370 г.) за изработване на пушка, чийто заряд да се възпламенява чрез фитил. По-късно, едва във втората половина на XV в., австриецът Войтел Шварц внесъл известни подобрения в аркебузата. Испанскиге оръжейници също са създали аркебуза със задно фитнлно възпламеняване, на заряда посредством огнепроводен шнур, натопен в оловеп ацетат, за да се получи бавно и равномерно тлеене. Барутната камера в задния горен край на цевта е била отворена. Отворът е свършвал с легенче, в което се е насипвал малко барут (подсип), който се е възпламенявал чрез фитил, а подсипът от своя страна е възпламенявал барута в барутната камера.В началото отворът на цевта и легенчето са се намирали върху горната задна повърхност на цевта. Понеже това е пречело на прицелването, впоследствие те са били преместени на десния заден край на цевта. Усъвършенствувано е било по-нататък и придвижването на огнепроводния шнур към легенчето чрез спусък.Фитилът е бил поставян в тръбичка,от която е бивал придвижванкъм легенчето или направо към отворачрез спусъка.През този период е бил необходимпридружител на стрелеца,който се е грижил за почистването,пълненето и носенето на оръжието.Стрелбата се извършвала само с куршуми,чиято далекобойност не е надвишавала 150 крачки. На състезанията по подвижни цели през 1498г. в Лайпциг-Германия, виенчанинът Каспар Цолнер се е състезавал със значително подобрен модел ловна пушка с фитилно възпламеняване. По това време е била създадена нов тип ловна пушка с фитилно възпламеняване и от испанския оръжеен майстор Мокето, позната под името мушкет, мушкетон или тромблон, която е била използувана от конницата на европейските страни. Това са били пушки със сравнително къси цеви, чиято дулна част е била необичайно разширена и напособявала фуния. По този начин се е търсело по-голямо разсейване на снаряда. този вид пушки скоро е бил отречен за това, че при стрелбата по по-малки мишени разсейването е било много голямо и нецелесъобразно. По това време ловните и бойните пушки са били еднакви по устройство. Ловните се отличавали с по-голямата си лекота, красива изработка, богата резба и гравюри. Постепенно става пълно отделяне на бойните от ловните пушки. Появява се и първата двуцевка. Тя обаче не е намерила приложение, понеже е била много тежка, груба и нецелесъобразна. Тогавашните ловци, предимно благороднице, аристократи и богаташи, са изисквали от оръжейниците леки и удобни пушки за бърза стрелба по подвижни цели. Искали оръжие, с което леко да маневрират и стрелят по дребен пернат дивеч. В създаването на такива ловни пушки испанските и френските майстори са държали първенство, което по-късно е оспорвано от белгийските майстори оръжейници и гравьори. Възпламенявнето на барута в цевта посредством фитил в този период е бил единственият начин на възпламеняване и той се е запазил до 1515г., когато по идея на Леонардо да Винчи оръжейни майстори са създали пушка с кремъково запалване. В същата година французинът Брантоме прави опити да създаде ловна пушка със задно ударно възпламеняване. Създава се искропална пушка. Нейните първи конструктори са били Рекнагел и Кифос от Нюрнберг-Германия. Възпламенителният механизъм на тяхната пушка е имал форма на барабанно зъбчато колело. Зъбците са опирали на здраво закрепен върху горния заден край на цевта кремък. При въртенето на барабана посредством спусък, свързан с пружина, кремъкът се триел и се получавала искра, която възпламенявала барутния подсип в легенчето, а той от своя страна възпламенявал барута в барутната камера(фиг.3)

Фиг. 3. Аркебуза с магазин и с кремъково възпламеняване на заряда

В наше време този принцип е запазен в бензиновата запалка, с тази разлика, че вместо искрите бензиновоте пари палят барута. с въвеждането на кремъчното възпламеняване настъпва нова ера в развитието на огнестрелното оръжие. По това време ловната страст обзема почти всички богати хора. Освен това ловът става много известен и сред средните слоеве. Оръжейните конструктори били заставени да предоставят на ловците нов тип аркебуза също с кремъчно възпламеняване на заряда, но с нов по-лек и по-опростен кремъков ударен механизъм, който да има голяма сигурност на възпламеняване. Въведен е бил курокът (ударникът). Той е бил снабден с кремък и поставен в запрегнато положение посредством запъвателна пружина. Освобождаването на пружината е спомогнало ударникът да нанесе удар върху кремъка и чрез получената искра да се възпламени барутният подсип, а чрез него да се възпламени и зарядът в цевта. Ударният кремъков механизъм е подобряван и усъвършенствуван в времето си от испански, арабски, немски, руски и белгийски, както и от английски конструктори до такава степен, че сигурността на изстрела се повишила до 98%. Кремъклийките пушки са били използувани близо 250 години от войската и вовците, т.е. до средата на XVIIIв. Всички пушки през този период са били преднопълнещи се. Изключение е правила пушката на италианеца Берсели, който в 1629г. въвел за кратко време на пазара нов вид ловна пушка с магазин в задната част на цевта, подобен на нагантовия пистолет. С преднопълнещи се (шомполни) пушки се е стреляло не само с ловни куршуми, приготвени от олово, но и с оловни сачми, които меклембургският изобретател Отто Фридрих е създал през 1562г. Значително по-късно, през 1758г. в Англия е бил регистриран първият патент за ловни сачми. Те представлявали сферични ловни дробинки. До това време под думата сачми, както е отбелязано в стар немски ръкопис от XVIв., се е разбирало разновидност от "остри, ъгловати, криви, дебели и тънки дробинки, приготвени от желязо или друг метал или от рехните отпадъци, както и раздробени твърди камъни, руда и други от този вид". С въвеждането на сачмите в развитието на лова и на ловното оръвие настъпва нова ера. Появяват се ловни пушки, приготвени специално за лов на дребен дивеч, главно пернат. За тази цел са били създадени кремъклии пушки с дълги до три метра цеви, наречени канардиери. Дългите цеви са били необходими поради това, че барутът по онова време е бил с недостатъчно високи взривни качества и се е налагало пълноценното използуване на барутните газове за поражение на по-големи разстояния. Започнали да се появяват по-усъсършенствувани ловни двуцевки с хоризонтално и с вертикално споени цеви.

В Русия през XVIIIв. са работили над ловното орлъжие немалко оръжейни майстори-конструктори. В Тулския завод е работил талантливият оръжейник Иван Пермяк, а също така и Иван Лялин, Иван Пушкин, Пьотр Голтяков и други, които създали леки, удобни, маневрени и красиви ловни оръвия. Постепенно едноцевните ловни пушки са били измествани от двуцевните. Парижанинът Жан льо Клерк има заслугата, че по това време въвежда така наречения "дамаск" за изковаване на цевите на ловните пушки. Той е представлявал метална сплав от желязо и стомана, от която тогава в арабския свят са изработвали хладни оръжия. През 1810г. френският оръжеен фабрикант Лепаж направил чувствителни подобрения на кремъклийките. Доклолко сигурни са били неговире кремъклийки можем да съдим от факта, че отсечка (невъзпламеняване) е била допускана едва на 100-200 изстрела. Именно поради тази сигурност при стрелба кремъклийките са се задържали толкова дълго време в света и са били предпочитани от ловците даже и в първите години след изиамирането на капсула. Англичанинът Мантон (1766—1845г.) направил най-голямото и съществено усъвършенствуване на кремъковия механизъм на пушките. През 1786 г. химикът Бертоле открил, че калиевият хлорат, примесен с други възпламеняващи се вещества (сяра, дървени въглища и др.), може да бъде възпламеняван от удар, а през 1799 г. Хоуард изнамерил гърмящия живак (иницииращо взривно вещество, което се получава в резултат на взаимодействието между метален живак, разтворен в азотна киселина, и чист етилов алкохол (спирт, който при удар се възпламенява и изгаря взривообразно). Тези открития довеждат до нов тласък в усъвършенствуването на ловното оръжие. Възпламеняващият механизъм на пушката вече коренно се изменя. Премахва се легенчето, кремъковият ударник се заменя с ударно чукче, което вместо да удря върху легенчето с подсипа, удря върху капсула, представляваща калпаче с пъзпламенителен състав, приготвен от взривяващите се смеси. За откривател на капсулата се смята шотландският пастор, Александър Фортсайд, който през 1806 г. конструирал пушка при която възпламеняването на барута ставало чрез удар върху малка доза гърмяща смес във форма на топчета или питки. През 1815 г, американецът Шоу по собствен път изнамира капсула, приготвена на базата на гърмящ живак, която е представлявала металическо калпаче, слагано направо върху задния край на цевта. Подобна капсула е изработил и англичанинът Егъл. През 1820 г. французинът Дуберт е подобрил капсулата и е конструирал пушка, задната част на цевта на която е завършвала с цицка, върху която се е надявало калпачето (капсулата), което е възпламенявало барута в камерата (фиг. 4).

Фиг. 4. Пушка с капсулно възпламеняване

На свой ред съотечественикът на Дуберт, оръжейният фабрикант Бело, известен у нас под името Белот, е допринесъл много за подобряване състава на капсулата и за нейното внедряване в практиката. Главната възпламенителна част от сместа в неговата капсула е бил гърмящият живак. Почти сътщата смес се използува за възпламенителен състав и в наше време. С внедряването на капсулата почти всички „кремъклийки" са били лесно превърнати в „кабзалийки", като са им приспособявали курок на мястото на кремъковия уред, а на мястото на легенчето са поставяли цицката. Преимуществото на капсулното възпламеняване е било очевидно. То е внесло сигурност в произвеждането на изстрела и е намалило мъртвия миг при прецелването и възпламеняването. Кабзалийките са били значително по-евтнни и по-сигурно се е произвеждал изстрелът (барутът е бил предпазван от измокряне, разсипване от вятъра или по невнимание и т.н.), намалени са били и отсечките (невъзпламеняваннята). В началото на XIX в. швейцарският оръжейник Поли е комплектувал готов патрон за заднопълнеща пушка. Идеята за такава пушка принадлежи на английския крал Хенрих VII (1509 — 1547г.). Поради това, че пушката, а и патроните са давали много газове в задната част на цевта, те не са били възприети. Едва през 1835 г. французинът Льо Фуше успява да преодолее тези и други несполуки. Той създава хартиената гилза с дъно от медна лента. На дъното е било направено специално отвърстие за възпламеняването на заряда. Неговата пушка е била с „чупещи се цеви" (фиг. 5).

Фиг. 5. Ловна пушка "Льо Фуше"

Все по това време (1834 г.) е била изнамерена, неизвестно от кого, металическата гилза, с която се поставя началото на създаването на истински унитарен патрон. Той бързо намерил приложение в целия свят. Една година по-късно немският майстор от Ерфурт на име Хенрих Драйзе прилага игленото възпламеняване на сборния патрон. Капсулата на този патрон се е възпламенявала чрез иглен възпламенителен механизъм, подобен нз познатия ни в днешно време, приложен в ловните пушки. Съвсем наскоро, на следващата година, белгиецът Литих Девал конструирал подобна пушка. Също такава пушка произвежда през 1827 г. и парижкият конструктор Хойлер (фиг. 6). Така започва една надпревара за създаване на нови конструкции леки, удобни и с голяма маневреност ловни пушки.

Фиг. 6. Пушка с долен лостов затвор

През 1855 г. фирмата „Ремиигтон" в Англия внася съществени промени в двуцевките с иглено възпламеняване. Междувременно през 1858 г, новопостроената оръжейна фабрика „Новотни" в Чехословакия произвежда нов подобрен модел ловна пушка. Англичанинът Йозеф Мантон през 1866 г. изработва ловна пушка с правилни пропорции, с относително по-леко тегло, с удобен приклад и правилно балансиране. На международното изложение в Лондон през същата година англичанинът Дау показал нов тип ловна пушка. Той подобрил гилзата на швейцареца Поттет. През същата 1866г. белгийският оръжеен конструктор Пипер произвел първите цеви от стоманен прът. Оттук нататък започнала широко да се използува цевна стомана, да се изоставя „дамаскът", трудно добиващ се, скъп и недостатъчно солиден материал за цеви. Подобни цеви е произвел и англичанинът Пап. Значително по-късно, през 1876 г., англичанинът В. Гринер е изработил цев със стеснение в дулната й част, така наречената „шокова цев". Цевната стомана се е наложила и поради друго обстоятелство. По това време е бил изнамерен бездимният барут, който бързо е започнал изместването на димния и за който са необходими значително по-солидни цеви. За бездимння бавногорящ ловен барут е била необходима капсула, даваща голям пламък. Такава капсула създава френският инж. химик Жевело. Тези две нови постижения тласкат бързо напред развитието на оръжейната техника.

По това време Русия е водеща страна по производство на разни видове пушки. В Тулския завод през 1864 г. се изработвали пушките „кринка". В Сестрорецкия завод се произвеждали едноцевки с автоматичен предпазител под името Ансон и Дийл. Ижевският завод също не остава назад. Изобщо в руските заводи са били произведени пушки с редица конструкторски подобрения от типа на тези, произвеждани от заводите „Ремингтон" и „Новотни". Германските оръжейни заводи в гр. Зул и френските в гр. Сент-Етиен между 1867-1870 г. също започнали производство на модерни и солидни ловни пушки, които в кратко време спечелват признание на европейския пазар. Тяхната слава скоро е била отнета от новите руски двуцевки „Пипер-Вайард", производство. на Тулския оръжеен завод, чийто модел бил закупен от Белгия През 1872 г. французинът Делвин е изработил пушка със странично сменящ се затвор, който впоследствие бива подобрен от Флобер. Малко по-късно англичанинът Хенри Мартини е създал ловна пушка с долен лостов затвор. Английските оръжейни фабриканти Гринер, Ланкастер и Пюрдей са направили значителни подобрения на затворните механизми на ловните пушки. В наше време те още носят имената им (фиг. 7, 8).

Фиг. 7. Пушка със затворен механизъм "Гринер"

Немските констуктори и по-специално Керстен са създали също много солиден ключ, който и днес се използува в над-цевните ловни пушки (фиг. 9). От 1871 до 1875 г. се правят опити да се създаде безкурочна (със скрити ударници) пушка. Днес тези пушки носят името „Хамерлес" (без чук). По-късно англичаните Ансон и Дийл конструирали двуцевна „чупеща се" ловна пушка, при която зареждането на скритото ударно чукче се извършва автоматично—с отварянето, „счупването" й. Те регистрирали своето изобретение през 1875 г. При всички путки с хоризонтално споени цеви то е запазено до днес и дълги години занапред ще бъде използувано. Изобщо и този период английските конструктори издигат на много високо ниво качествата на ловното оръжие, създавайки свои типове и системи, които и днес са запазени без изменение в почти всички оръжейни заводи в света.

Фиг. 8. Пушка със затворен механизъм "Пюрдей"

Брюкселската изложба през 1888 г. дава нов тласък в развитието на ловното оръжие. Там са търсени нови видове ловни пушки с по-голяма поразяваща далекобойност, по-леки, правилно балансирани, с удобни за насочване и примерване приклади. Търсени са пушки с цеви от неръждаеми стомани. Създалата се наука за изхвърлянето на снаряда, балистиката, която спомага за развитието и на ловното оръжие, отива твърде напред.

Фиг. 9. Пушка със затворен механизъм "Керстен": 1 и 2-подцевни куки; 3 и 4-уши

Опознаването на разрушителните качества на барутите поставя проблема и за рационалното му използуване. По-нататъшното усъвършенствуване на огнестрелното оръжие, както видяхме, се насочва към отделните негови части—цев, приклад, възпламенителен механизъм,—а впоследствие и към средствата и начините за зареждането му. Така в общи линии огнестрелното оръжие въобще и ловното в частност са се усъвършенствували и продължават да се усъвършенствуват. Това усъвършенствуване в известна степен влиза в противоречие с повика за опазване на природната среда и по-конкретно за опазването на дивеча. Плановостта в ловното стопанство обаче налага да се провеждат наред с всички ловностопански мероприятия и профилактични мерки за подобряване на санитарно-хигиенната среда чрез отстрела на болни и уродливи животни, както и за регулиране броя и състава на животните и превръщането на ловното стопанство в рентабилен отрасъл.