Части на ловното оръжие

Частите на ловната гладкоцевна пушка са много, но независимо от вида, калибъра и системата различаваме главно три: цеви, приклад с монтираните към него ударен, предпазителен и затворен механизми и полуложа.

Цеви

Фиг. 25. Дамаск

Цевите представляват стоманени тръби, в които се възпламенява зарядът и се възпроизвежда самият изстрел. Те са, които дават направлението на снаряда, поради което са и най-главната част на пушката. От това, доколко са качествени материалите, от които те се произвеждат, зависи безопасността при стрелбата, а от това, доколко правилно са изработени, зависят резултатите от стрелбата. В най-старо време цевите са били изливани от бронз. След това бронзът се заменя с желязо. Но поради шуплите, пукнатините и голямата им тежест, както и поради лесното им разрушаване от барутните газове по-късно желязото се заменя с „дамаск" (фиг. 25). Той се добивал от железни и стоманени ленти, които са били преплитани и подлагани на гореща обработка. Получените ленти са били усуквани около стоманен прът и споявани. Така са били изработвани в общи линии дамасковите цеви. Преди това дамаскът се е употребявал за произвеждане на хладни оръжия. Името си е получил от град Дамаск, където са били произвеждани за пръв път хладните оръжия, хладните оръжия известни по света с красотата и остротата си.

Качеството и цената на дамаска са били толкова по-високи, колкото по-сложни и преплетени са били окраските при обработката на стоманата и желязото. Че дамасковите цеви са били много висококачествени, се потвърждава и от обстоятелството, че и днес някои притежатели на пушки с такива цеви стрелят с патрони, приготвени с бездимен ловен барут. С времето си обаче те биват изместени от цеви, приготвяни от плътен стоманен прът, тъй като от него стоманените цеви се добиват значително по-лесно и струват много по-евтино. Освен това времето, през което се приготвят цевите от стоманен прът, съвпада с изнамирането на бездимния барут, чието налягане при изгярането в затворената камера на пушката е сравнителнопо-високо от това на димния барут и следователно изисква по-солидни цеви, за да не бъдат те разрушавани. Поради тези причини към цевните стомани са се прибавяли определени количества хром, никел, молибден, ванадий и други метали, за да бъде стоманата еластична и да може да издържа високото налягане на газовете на бездимния барут. В наше време цевите се приготвят с издържливост до хиляда атмосфери налягане на един квадратен сантиметър.

Сега всеки плътен цилиндър, предназначен за цев, предварително се подлага на рентгенов дефектоскоп и ако се окажат шупли, се бракува. Някои заводи, предимно френските и белгийските, отливат стоманените прътове с едно удебеление на задния край, наречено пета (фиг. 27).

Фиг. 26. Oтлети цеви	Фиг. 27. "Демиблок"

Това удебеление при обработката се превръща в плоскости и при спояваното цевите се слепват и от двете плоскостисе образуват подцевните кутии. Този начин на обработка на цевите е известен под наименованието „демиблок" (фиг. 27). В много случаи цевите се изработват само от отлят стоманен цилиндър. Патронникът на пушката се изработва от отделен детайл, на който се надяват (набиват) цевите. На същия детайл се изработват и подцевните кутии. Този начин на изработване на цевите е възприет в (бившия) СССР, Англия, Италия, Франция и другаде. Той носи названието „моноблок" (фиг. 28).

Фиг. 28. Моноблок

Щом стоманеният цилиндър стане годен за обработка за цев на ловна пушка, тогава самата обработка става със специални свредели с различен диаметър. Четирите свредела, с които последователно става пробиването, са неподвижни, за сметка на което цевта се превърта на големи обороти, обилно смазана със специални масла. Спазват се освен това редица изисквания с оглед да не се наруши структурата на метала.

Използуват се и други начини на спойване на цевите, един от които е така нареченият „лястовича опашка" (фиг. 29).

Фиг. 29. Лястовича опашка

Самото спойване на цевите се извършва посредством бронзов, сребърен или калаен припой. Най-солидният и с най-малка интервенция върху цевите, а и най-качественият се оказва сребърният. Спояването се извършва много внимателно, тъй като от него зависи точността на стрелбата на пушката. Условието за правилното спояване на цевите е техните осканални линии да се пресекат на не по-малко от 54 и на не повече от 62 m, смятано от дулния им срез. На това разстояние следователно ще се срещнат и разминат в диагонал сачмите от двете цеви.

От много съществено значение е правилното провъртане (пробиване) на цевите (фиг. 30).

Фиг. 30. Провъртане (пробиване) на цевите: а-правилно; б, в-неправилно

От него много зависи правилното насочване на сачмения сноп или куршума. След като изтъкнатите досега условия са налице, пристъпва се към залепването на долната съединителна лента и на мерната планка. След приключване на посочените операции цевите се предават за изпитание или контролна срелба. Тази стрелба се извършва с нарочно приготвени патрони с усилени заряди и снаряди, предизвикващи високо—до над 1000 атмосфери—налягане на един квадратен сантиметър. При това изпитание цевта трябва да не получи повреди. Счита се нормално цевта да издържи 1000+-100 атмосфери, колкото са изискванията на международния стандарт. Освен тези изпитания правят се и такива за установяване гъстотата на попаденията в битата площ, което се отбелязва в специален сертификат, придружаващ цевите. Едва след това цевите се почистват, монтира се мушката, оксидират се, поставят се клеймата на изпитателната станция и се предават като готова продукция. Възниква въпросът, за дължината на цевите. Тя е от особено важно значение за далекобойността и баланса на пушката. Научно и опитно е доказано, че дължината на цевите не бива да бъде по-малка от 37 и по-голяма от 42 пъти от диаметъра на калибъра.

При калибър	12	дължината се движи от	70	до	76 см;
"	16	"	68	до	74"
"	20	"	65	"	67"

Именно в границите на посочените дължини ловните пушки с гладки цеви имат най-добър бой в смисъл, че изхвърлените от такива цеви снаряди ИМаТ наЙ-голяма скорост, пробивна сила и най-правилно разпределяне в битата площ. Освен това цевите иа ловните пушки в наше време в повечето случаи са с подобрения. Дулният им срез получава леко стесняване, наречено шок, с оглед да се получи по-голяма групировка на снаряда. Задният срез на цевите е по-масивен, защото в него се полагат патроните, и носи името патронник. Дължината на патронника е определена на 65 или 70 mm. Съществуват и по-дълги патронници до 90 mm, наречени „магнум". Гилзите за патроните се произвеждат в същата дължина. Напоследък почти всички оръжейни заводи произвеждат цеви с дължина на патронника 70 mm. Стоманите, от които се изработват, са най-различни. Например в Белгия се използуват 14 вида, в Германия — 20 и т.н. Химичният състав и технологията за получаването на разнообразни видове стомани е патент на заводите-производители. Съвременните висококачествени стомани, използувани за цеви на ловни пушки, са твърде сложни по състав. Така например освен въглерода като примес към желязото в техния състав влизат и малки количества манган, никел, хром, силиций, ванадий и молибден. Тези метали, положени в стоманата, повишават нейната еластичност, здравина и трайност. Малките количества от хрома и никела повишават устойчивостта на стоманата срещу корозията. Неръждаемите стомани имат особено предимство пред останалите. При тях много трудно корозира вътрешната полирана повърхност на цевите, а това е от особено значение за дългогодишното им използуване. Недостатък на този вид стомани е, че трудно се оксидират и лакират. По-известни цевни стомани за ловни пушки в Англия са „Йозеф Витфорд", „Сименс Мартин", „Амстронг" и др.; в Германия- „Бьолер", „Круп", „Виттен" и др.; във Франция — "Монел", „Шнайдер", „Херкюл — Трампе" и др.; в Белгия — "Кокерил", „Байард" и др.; в САЩ - „Винчестер", „Ремингтон" и др.; в (бившия) СССР- „Ижевска мартенова №6 и №6 1/2", „Златоуст №1" и „Специална цевна "№50А; в Полша—„Полди", „Полди-антинит" и др. Корозията е най-големият враг на цевите. Препоръчително е те да се приготвят от малко ръждаеми стомани или да се хромират, към което напоследък се ориентират почти всички производители на ловно оръжие.

Затворен механизъм. Затворна глава

Фиг. 31. Затворен механизъм

Затворният механизъм (фиг. 31) е предназначен да свърже двете главни части на ловната пушка -цевите с приклада-посредством затворната глава. При това свързването трябва да бъде особено солидно и да гарантира живота на стрелеца. Силите, които действуват при стрелбата върху цевите, са с тенденция да ги прехвърлят зад стрелеца (да бъдат изтръгнати от гюдцевните куки и рамата на затвориа механизъм). Но това не е достатъчно. Необходимо е цевите да бъдат притиснати и откъм челото на механизма. Последното става чрез горен лостов ключ. При пушките тип Хамерлес горното захващане на цевите се извършва посредством напречен болт, наречен болт на Гринер по името на конструктора си, или от напречен зъб, наречен по името на конструктора му, англичанина Пюрдей. В някои белгийски фирми се използуват и двата ключа в комбинация.

При надцевните ловни пушки се използува главно ключът на немския конструктор Керстен (фиг. 10), който наподобява двоен ключ Гринер. Използува се и ключът Херкулес, но по-ограничено. Някои фирми използуват комбинация от двата ключа, а други имат свои патенти, какъвто е и ключът на съветската надцевка тип ИЖ и МЦ. Надцевките ИЖ-12 и Броунинг имат съвсем еднакви ключове (фиг. 32).

Фиг. 32. Ключ "Херкулес" (а), ключ "ИЖ" (в) и ключ "Броунинг" (б)

Срещат се ловни пушки, които затварят цевите със странични ключове. Те според положението си носят и названието си. Когато лостът за затваряното на пушката се намира от горната страна на затворната глава, той носи името -Топ-левер, ако се намира от дясната страна на главата -Сайд-левер, ако е под нея, се нарича Льо-Фуше, Мартини или Идеал—според конструкцията. Както се изясни, натоварването на затворния механизъм е голямо, поради което той се изработва от солидни материали. Напоследък за тази цел все повече се използува хром-никеловата стомана.

Ударен механизъм

Фиг. 33. Ударен механизъм в сглобен вид

Чрез ударния механизъм (фиг. 33) се възпроизвежда изстрелът. Той бива скрит или открит. При открития имаме външни куроци, а при закрития-вътрешни (скрити). Той се състои от следните части: пружина за горния ключов лост; ударно чукче, запъвателен лост, спусъци, лост за взвеждане, ударна (бойна) пружина, пружина за запъвателния лост, ударна игла (жило) (фиг. 34). От изправността на ударния механизъм зависи редовната работа на ловната пушка.

Фиг. 34. Ударен механизъм: 1-пружина за горния ключов лост; 2-ударно чукче; 3-запъвателен лост; 4-спусък; 5-лост за взвеждане; 6-ударна (бойна) пружина; 7-пружина за запъвателния лост; 8-ударна игла(жило)

Предпазителен механизъм

Често ловецът, увлечен в издирването и преследването на дивеча, попада в различни положения и местности, когато може да произведе нежелан изстрел. Предпазителният механизъм (фиг. 35) е предназначен за предотвратяване на внезапен изстрел, който може да доведе до нещастни случаи. Пушките с открити ударници (курочните) нямат предпазител. Неговите функции се изпълняват от запъвателния лост на ударния механизъм на пушката. С предпазен механизъм са снабдени пушките със закрити ударници.

Фиг. 35. Предпазителен механизъм: 1-пружина и задържащ лост; 2-външна предпазна плочка; 3-рамо на предпазителя; 4-съединително блокче

С взвеждането на ударниците задействувнето на предпазния механизъм става автоматично. В някои видове и марки ловни пушки този принцип не е спазен. При състезателните пушки предпазителят се задействува отделно, по желанието на стрелеца. Това се прави за улеснение на състезателя, който понякога забравя да освободи предпазителя и не може да възпроизведе изстрела, което води до загуба на точки за него. При затворен предпазителен механизъм горната предпазна плоча открива буквата S от латинската азбука, което значи зихер или сюрете, сиреч затворено, съответно на немски и френски език. При нужда от произвеждане на изстрел преместваме предпазната плочка напред. Тогава се закрива буквата S и стреляме безпрепятствено.

Изхвъргачен механизъм

Фиг. 36. Изхвъргачен механизъм

Посредством изхвъргачния механизъм (фиг.36) след изстрела се изхвърля от цевта гилзата на изстреляния патрон. Изхвъргачите биват два вида. Обикновен изхвъргач (екстрактор) и автоматичен (ежектор). Последният след изстрела при отварянето на пушката автоматически изхвърля гилзата от патронника посредством монтираната пружина в полуложата на пушката. Естествено това е едно техническо предимство, обаче много ловци го отричат, тъй като той често изхвърля гилзите по мокрия и кален терен и ги прави негодни за повторна употреба. При обикновения изхвъргач това не може да се случи, тъй като ловецът собственоръчно изважда гилзите от цевта. От изброените механизми записи изправността на оръжието, поради което трябва да се полагат грижи за почистването и смазването им.

Приклад

Дървената част на пушката, или прикладът, се състои от тяло, шийка и задтилък. В шийката е монтирана затворната глава с изброените вече механизми. Прикладът служи за бързо и удобно насочване на пушката към целта, за лесно произвеждане на изстрела и за точно прицелване. Прикладите се изработват от суха здрава широколистна дървесина; най-вече от орех, дъб, бряст, бреза и варен бук. Формата и размерите на приклада са от особено значение, защото от тях до голяма степен зависи точното изпращане на снаряда в целта. Това е особено важно при стрелбата по подвижни цели. Мушката на пушка с правилен приклад при бързо прицелване направо, без допълнителни движения, попада върху целта. Правилно изработеният приклад приляга на всеки стрелец с нормално телосложение. Проверката, доколко дадена пушка е подходяща за даден ловец, става по един много стар начин. Избираме една доста отдалечена отнас в хоризонтално положение точка на височина на ръста ни и я запомняме. Веднйга след това бързо вдигане пушката, прикладваме и се прицелваме в тази точка. Ако при затворено ляво око още с първото насочване без допълнително насочващи движения мерената точка попадне на мушката, а тя кацне върху ръба на затворната глава, можем да смятаме» че прикладът е подходящ в дадения случай. Ако при този опит мушката не се вижда или се вижда само горният й край, значи, че прикладът е много дълъг и може би малко прав. Ако освен мушката се вижда и горният край на лежащите зад нея цеви, това значи, че прикладът е много къс и наклонът му е много голям. В първия случай при стрелба по дивеч сачмите ще попаднат пред дивеча, а при втория те го надхвърлят. Известният специалист В. А. Крайцер препоръчва друг начин. На квадратен лист хартия се очертават 5 номерирани точки. Стрелбата по тях се извършва на разстояние 10m, като пушката се насочва към тях без прицелване отведнъж, непосредствено с докосването на приклада на рамото. За да се създадат условия за внезапна стрелба, стрелецът стреля всеки път по мишена, посочвана му от друго лице. Ясно е, че колкото по-малки са отклоненията при насочването, толкова по-подходящ за случая се явява прикладът.

В своите търсения заводите, произвеждащи ловни оръжия, се стремят да намерят така наречения типов приклад, който да има такава дължина и кривина, че да приляга удобно на плещите на мнозинството купувачи. В това отношение съветските, английските, белгийските и немските производители са успели да намерят така наречения „стандартен" приклад, докато италианските и испанските заводи имат още какво да желаят. Пушките произвеждани от тях, са с малка кривина на приклада, което често води до неточна стрелба по подвижни цели. Ловните пушки се изработват с три вида приклади: а) английски— с права шкйка; б) френски — с пистолетна шийка; в) полупистолетен, представляващ комбинация от горните два. Разликата между тях се вижда на фиг. 37.

Фиг. 37. Приклади: а-английски; б-френски; в-полупистолетен

Предпочитанията за формата иа приклада са различни. Най-търсените обаче са френските приклади с пистолетна шийка. Според нас най-удобният приклад е английският. Удобството му се състои в това, че всички пръсти на ръката обхващат шийката му еднакво плътно през времето на прицелването и възпроизвеждането на изстрела. По-лесно се измества показалецът от първия спусък на втория. При френския приклад плътно обхващат шийката само палецът, показалецът и средният пръст. При стрелбата обаче се изключва показалецът, тъй като той лежи върху спусъка. Следователно шийката е обхваната недостатъчно здраво. Това изморява китката на ръката и води до неувереност при прицелва нето. Засега най-често пушките и особено немските са с пистолетен приклад. Той се е наложил и у нас. Разбира се, това е въпрос на субективно предпочитание. За полупистолетния приклад, който се изработва главно във Франция, нещо съществено не може да се каже. Напоследък в някои страни, и по-специално в (бившия) СССР и САЩ, се появяват нови видове приклади, изработени от пластмаси или дърво с особени форми на задтилъците—така наречените „рационални" приклади, чиито предимства са съмнителни. От съществено значение е не типът на приклада, а това, каква ще бъде неговата дължина, наклон по отношение на останалите линии на цевите и извивката (кривината) на шийката му (фиг. 38).

Фиг. 38. Кривина на приклада: а-на горния край на грифа спрямо мерната планка; б-на горния край на приклада спрямо мерната планка; в, г, д-дължина на приклада от горния и долния му край и от центъра до спусъка

Те трябва да съвпадат с телосложението ни ловеца. Ако той има висок врат и къси рамене, прикладът трябва да бъде наведен надолу (крайният му горен ъгъл спряно осканалната линия на цевите да бъде по-голим от нормалния) т, е. повечеот 6,5 см, защото в противен случай ловецът ще надхвърля целта, Ако обаче ловецът има високи рамене и къс врат, той ще стреля под целта с такъв приклад.

Фиг. 39. Измерване дължината на приклада

Дължината на приклада трябва да се избира в съответствие с дължината на ръцете на ловеца. Ако ръцете са къси, прикладът трябва да бъде съответно къс и тежък, за да балансира пушката, и обратно. Дали дължината на приклада е подходяща, се определя по следния начин: обхващаме шийката на приклада с дясната длан на ръката, опираме задтилъка на приклада върху мускула на сгънатия лакет, а показалеца изправяме и опираме на първия спусък на пушката. Щом като средата на първата фаланга на показалеца опре до първия спусък, трябва да се смята, че дължината е достатъчна (фиг. 39).

Фиг. 40. Извивка на шийката на приклада

Ако ловецът е пълен и широкоплещест, извивката на шийката вляво следва да бъде неголяма и обратно (фиг. 40). При покупка на ловна пушка споменатите изисквания трябва задължително да бъдат спазени, защото в противен случай неуспехите в стрелбата ще бъдат по-големи. Когато ловецът се снабдява с пушка по поръчка,трябва зад ължително да се спазват горните условия.

Полуложа

Фиг. 41. Полуложа: а-гледана от вътрешната страна; б-гледана от външната страна

Тя е прикрепена под цевите на пушката (фиг. 41). Състои се от дървена част, изработвана от същото дърво от което се изготвя и прикладът. Дървото се гравира леко и ситно на малки ромбоиди за по-удобно и сигурно държане. Главната част на полуложата е шарнирната плоскост със стъблото. За нея се прикрепват лостът и ключалката, а чрез тях полуложата се прикрепва към цевите на пушката. Предназначението й е да съедини цевите със затворната глава и приклада и посредством шарнирната ос да позволи отварянето и затварянето на пушката с открити ударници. При пушките със закрити ударници тя изпълнява и функцията да взвежда ударниците и да задействува автоматичния предпазител. В нея се поместват и пружините на ежектора, през който автоматически се изхвърлят празните гилзи от цевта. Тя служи и за удобно манипулиране с ловната пушка. И така, частите на ловната карабина можем в главни линии да разпределим по важност така: цеви, затвор, приклад, оптически мерник.

---