Взривни вещества и взрив

Известно е, че барутът е бил познат на човечеството още преди новата ера. През VII а той бива подобрен в качествено отношение от източните народи и използуван за военни цели. В ХШ в. арабски учени сьставили рецепта за получаването му, която в XIV в. се възприема с незначителни изменения и в Европа. Той е първото взривно вещество, познато на човечеството. Взривните вещества в най-общия смисъл представляват неустойчиви в термодинамичио отношение системи, които са способни под влиянието на външни въздействия към значително бързи химически превръщания, съпроводени с отделянето на големи количества силно нагрети газове и пари н рязко повишаване на налягането в мястото на взрива. Енергията на отделените газове се явява източник на механическа работа, която се извършва от взривните вещества. От по-ново зреме на човечеството са познати химическите взривни вещества. Типичен техен представител е пироксилинът, който е изнамерен от испанеца Собреро през 1847 г. Малко по-късно френският химик Вией и шведският инженер Алфред Нобел са изнамерили нитроглицерина и производните му барути.

По характера на действието и употребата си взривните вещества може да се разделят па четири големи групи:

1. Иницииращи (първични) взривни вещества.
2. Бризантни, дробящи (вторични) взривни вещества.
3. Метателни взривни вещества (барути).
4. Пиротехнически състави.

Онези взривни вещества, които може да бъдат съхранявани при обикновени условия, без да се разлагат и губят качествата си за един по-дълъг период от време, които могат да се транспортират и при нужда да се използуват за взривяване, имат практическо значение и приложеиие. Взрив в най-широкия смисъл на думата представлява процес на значително бързо физическо или химическо превръщане на някаква материална система, съпроводено с преобразуване на нейната скрита (потенциална) енергия в механична работа. Механичната работа, която се извършва при взрива, е резултат от много бързото разширяване на образувалите се големи количества газове, нагрети до висока температура. Тъй като скоростта на процеса е извънредно голяма, то първоначално образувалите се газове заемат обема на самото взривно вещество, вследствие на което газовете се намират под много високо налягане (от порядъка на стотици атмосфери). Освен горното газообразуване и високата скорост на процеса взрив другият важен фактор, който отличава взривните вещества от обикновените горящи смеси, е нисоката обменни концентрация (плътност) на получаваната енергия. Тази именно енергия е впрегната да се изразходва при изхвърлянето на сачмения снаряд или куршум от цевите на пушката, за да предизвикаме взрив, необходими са взривно вещество, камера за взривяване и въздействие върху взривното вещество. Това въздействие се извършва чрез нагряване, запалване, удар, триене и др.