Стрелба с набразденоцевна ловна пушка

По принцип тя се провежда по далечни цели. Познати са три основни начина за стрелба: стоешком, на колене и лежешком. Стрелбата стоешком се произвежда главно при лов по дивеч, вдигане от гоначи, при лов с кучета-гончета в гористи местности, където стрелецът само за миг произвежда стрелба на сравнително по-близки разстояния. Необходимо е всеки ловец да знае и изпълнява правилата при лов с гоначи и кучета. Ловецът велнъж оставен на определена позиция, трябва да не се мести. Застанал на позиция, той е длъжен да стои ребром към мястото, откъдето очаква преминаването на дивеча, леко да разтвори краката си, така че тежестта на тялото му да падне на двата крака (фиг. 82). Не се разрешава ловецът да се опира на пън или дърво, защото при заемане на положение за стрелба неминуемо ще се размърда и ще подплаши дивеча. Заредената пушка с открит предпазител се държи с лявата ръка за шийката на приклада или лежи под мишницата, леко притисната от ръката към тялото, и то така, че цевта да бъде перпендикулярна и да сочи вляво от ловеца.

Фиг. 82. Правилно прицелване с нарезна пушка

При появяването на дивеча не трябва да се избързва с прикладването. Чак когато той доближи ловеца на сравнително близко разстояние, с плавно движение трябва да се постави приклада на рамото, а цевта да се насочи в сектора от 45° пред себе си, в който се разрешава стрелбата. Не се разрешава стрелба встрани към съседните позиции, понеже е много опасно. Трябва да се знае, че дивечът, бил той полезен или вреден, забелязва и най-малките движения, поради което се препоръчва да не се мърда на позицията. С пушката трябва да се прикладва, когато дивечът се намира зад прикритие и не би могъл да види това. Всеки дивеч, макар и подплашен, се спира за миг пред откритите места или просеките и се оглежда. Този именно миг трябва да се използува от ловеца, за да произведе изстрелът. Ако се наложи да се произведе изстрел от по-далечни разстояния по неподвижна или бавнодвижеща се цел, полезно е за точността на изстрела да се използува упор или да се стреля от други по-устойчиви положения. Така например при далечни цели за предпочитане е да се стреля от положение на колене. Най-устойчивата стрелба с нарезната пушка е тази от лежащо положение. Тя се препоръчва особено когато целта е по-малка и се намира на по-голямо разстояние и главно, когато е необходимо да бъде поразена само от един изстрел. При хубаво сухо време този начин на стрелбата е за предпочитане. Често при него се използува забито в земята чаталче, на което се поставя да лежи цевта, а пушката се поддържа с лявата ръка. Така се получава добра маскировка и ловецът трудно се забелязва. Ако от първия път дивечът не е улучен, не бива веднага да се вдигаме и да издаваме местонахождението си. Дивечът, обикновено неразбрал откъде е дошъл първият изстрел и невидил ловеца, не се плаши. Той се премества встрани от първоначалното си положение и често, невидял нищо подозрително, се успокоява. Това дава възможност за повторна, а понякога и неколкократна стрелба.

От особена важност е дали е твърд или мек спусъкът на пушката, с която произвеждаме изстрела. При съвпадане на мушката с целта плавно се натиска спусъкът с първата фаланга на показалеца до момента на произвеждането на изстрела. Това натискане (налягане) върху спусъка е нормално прието за набразденоцевната ловна пушка да бъде приблизително 2kg. В по-висококачествените пушки, каквито са например чехословашките „Сбройовка", калибър 7.64, е монтиран допълнителен втори спусък зад първия. При налягане върху него се освобождава „твърдият" спусък, при което не се произвежда изстрел. Изстрелът се произвежда с първия спусък, който е много "мек" само с леко натискане на показалеца. Това е едно предимство за точна и прецизна стрелба, но същевременно е и опасно. Ето защо, ако сме омекотили спусъка, но не сме произвели изстрел, следва незабавно да изтеглим затвора, изпразним цевта и освободим спусъка чрез напразно спускане.

Такива приспособления имат и някои пушки от немски произход, които немците наричат „шнелер". Ловната карабина и въобще набразденоцевната пушка се използува практически само за лов на едър дивеч. Стрелбата се произвежда по неподвижен, вървящ или бягащ дивеч. Ето защо е нужно да се кажат няколко думи за стрелбата по подвижни и неподвижни цели.